Посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова се включи в поредната пропагандна акция пред омразния паметник на Съветската армия, окупирала и заробила България за 45 години.
Дипломатът пя снощи в центъра на София незабравимата песен на Емил Димитров „Моя страна, моя България“, веейки символично руското знаме. Представен бе проект на хор „Турецкий“, под надслов „Песни на единството“. Идеята на събитието е чисто пропагандна – посветена на 80-годишнината от Отечествената война. С „песни на победата“, изпълнени от хор „Турецкий“ манипулативно се прокарва съветската и руската теза за войната – как нацистка Германия е нападнала вероломно на 22 юни 1941 година миролюбивия Съветски съюз. Но организаторите и дума не обелват за историческата истина, че войната започва години по-рано, с подлото нападение на войските на Хитлер и Сталин над Полша, които братски си я поделят, чертаейки планове за превземане и разделяне на Европа. Путинската пропаганда днес ненавижда истината, че нацистите на Хитлер и болшевиките на Сталин бяха съюзници и приятели, а дружбата им е скрепена от пакта Молотов-Рибентроп.
Цинично и провокативно бе отново поведението на Елеонара Митрофанова. Демонстрацията й на любов към родината ни, пеейки „Моя страна, моя България“ е просто израз на лицемерие и двуличие. Как да повярваме в искрените й чувства към нас, след като само преди три дни в популярното руско издание „Комсомолска правда“ бе публикуван репортаж за България, в който авторката Дария Асламова ни нарича „нечовеци“, „крадци на овце“ и „професионални ресофоби“. Митрофанова не реагира по никакъв начин срещу тежките обиди, които не си е позволявала към нас никоя друга страна, освен Македония. Митрофанова естествено е знаела за тази статия, защото авторката е прекарала почти месец у нас, за да получи „реална“ картина. Няма как основната част от тезите и внушенията да не са и пробутани от Руското посолство, което всъщност е острието в тази антибългарска кампания. Но хибридна война срещу нас е факт, защото и българските институции в лицето на президент, премиер и политически партии мълчат, толерирайки руската арогантност.