"Наистина съм покрусена, много тъжна", каза пред АФП 21-годишната Надя Аля, увита в английско знаме, на стъпалата на лондонския забележителен площад Трафалгар.
"Надявах се на победа, на чудо в последните минути", добави тя.
След десетилетия на незадоволителни представяния Англия беше близо да скърши проклятието на последните две европейски първенства, след като на предишния финал загуби с дузпи от Италия.
Надеждите се увеличиха, когато Коул Палмър изравни за 1:1 през второто полувреме, но състезателят на "Ла Фурия Роха" Микел Оярсабал разби мечтата на англичаните в 86-ата минута.
"Чувствам се ужасно, страшно потиснат", каза 17-годишният Оуен Джак.
"Сега е време Саутгейт да напусне", продължи той, като настоя, че е необходим нов лидер, който да изведе Англия на следващото ниво.
Часове преди началото на мача феновете се стекоха в центъра на Лондон, изпълниха столичните кръчми и се надяваха по-късно да залеят улиците на града, за да организират "майката на всички партита".
Вълнението обаче бе заменено от тревога.
Виковете от кръчмите около площад "Трафалгар" се разнасяха ту в едната, ту в другата посока, докато други гледаха мача на телефоните си отвън.
Подобна беше и сцената в "О2 Арена" в Източен Лондон, където хиляди фенове, облечени в английски фланелки и знамена, наблюдаваха мача на голям екран.
Вълнението беше далеч от това преди няколко седмици, когато феновете се обърнаха срещу мениджъра Саутгейт, след като неговият пълен със суперзвезди отбор се представи колебливо в груповата фаза.
Те бяха на секундата от това да бъдат победени от Словакия в срещата си от последния 16-и кръг, но звездата Джуд Белингъм спаси тима с гол с глава.
Това беше първият от поредицата запомнящи се моменти, които активизираха отбора и феновете, включително зашеметяващата победа в последната минута на полуфинала срещу Нидерландия.
Оттогава феновете отново се осмелиха да мечтаят, че капитанът Хари Кейн може да вдигне първия голям трофей на страната след Световното първенство през 1966 г. и най-накрая да изпълни пророчеството на любимата им песен "Football's Coming Home", написана първоначално за Евро 1996.
Феновете, които гледаха телефоните си на площад "Трафалгар", крещях от радост, когато Палмър изравни. Испания все пак спечели, след което настъпи каменно мълчание, а след последния съдийски сигнал феновете бързо се разотидоха.
"Наистина вярвах, че ще спечелим, това е толкова разочароващо", заяви 42-годишният Кийт Джаксън.
"Все пак това беше добро Европейско, имахме няколко добри мача", допълни той.
Това мнение беше подкрепено и от най-известния жител на Лондон - крал Чарлз III.
"Дръжте главите си високо", подчерта монархът и каза на отбора, че достигането до финала е "наистина голямо постижение". | БГНЕС