Александър Йорданов, Фейсбук
Понякога се случва така. Искаш да напишеш нещо, но се оказва, че друг вече го е написал. И тогава не ти остава нищо друго освен да го споделиш. Така ще постъпя и аз като предам част от статията на руския автор Павел Матвеев с показателното заглавие „Крахът на победобесовщината”. Прочетох я в популярния сайт „Каспаров.ru” на великия шахматен шампион Гари Каспаров. И така, ето какво пише този руски автор:
„Пандемията от китайския вирус (който има всички признаци на биологично оръжие) вкара човешката цивилизация в режим "тук и сега". Всеки ден се случват събития в една или друга държава, които никой не би могъл да предвиди преди началото й - нито високоплатени футуролози, нито политолози, нито финансови анализатори, нито писатели, които имат репутацията на „пророци в своята страна“. Не си струва дори да се говори за всички мошеници и гадатели, които предсказват бъдещето с карти Таро или го виждат след дълго зяпане в дълбините на кристални топки. Китайският вирус смеси всички карти и обърка всички прозрачни топки. Има пълна несигурност във всички най-важни области на човешкото съществуване - в политиката, в икономиката, в отношението на хората помежду им, в отношението към себе си. Несигурност във всичко.
В Русия обаче проявата на пандемията има не само чисто негативни последици, като катастрофалния икономически спад, довел до фалита на значителна част от малкия и средния бизнес , но и положителни. Това твърдение не е черна шега или разновидност на тезата, популярна в опозицията, че „колкото по-лошо става, толкова по-добре ще бъде за нас“. Това е просто проява на реалността.
След принудителното премахване на неприличния плебисцит за „зануляване“ на Подполковника, което само по себе си може да бъде приветствано (авторът визира отлагането на националното гласуване на поправките в руската конституция, които целяха да направят президентстването на Владимир Путин пожизнено – б.м. А.Й.) се случи още едно, не по-малко обнадеждаващо явление. А именно: огромен меден леген покри извратената победобесовщина, която през последните няколко години разяжда страната като проказа. И това също е невъзможно да не се приветства, тъй като оздравяването на тялото винаги започва с проветряване на мозъка.
Съветската империя беше затлачена от войната, която безумните й управници започнаха в Афганистан. А сториха това старците Брежнев, Устинов и компания, единствено заради собственото си себеутвърждаване - да покажат „среден пръст” на Америка. Логично е сега да се предположи, че неосъветска Русия ще прекрати съществуването си по същия начин. Въпросът е да започне тази много "малка победоносна" война. И тъй като лидерите на сегашния режим не са в състояние да извършат нищо друго освен да настъпят същата мотика като предшествениците си, вероятността те да започнат такава война в момента изглежда много голяма. И за пропагандно осигуряване на това престъпление ще им се наложи да
стартират механизмът на победобесовщината
В противен случай ще им бъде трудно да изпратят за клане подготвеното пушечно месо. Но ако пропагандата престане да упражнява зомбиращ ефект върху масите, това им начинание ще бъде обречено на провал. Или по-вероятно ще доведе до тази фатална грешка, след която ще дойде и краят на режима.
Но вие ще питате – нима ще се пролее кръв? Да, докато всичко това се случи, те ще пролеят някакво количество кръв. Това е страшно. Това е непоносимо. Това е просто кошмар. Отговарям: кръвта е неизбежна при всички развръзки. Това трябва да осъзнаем и приемем, по възможност предпазвайки се от счупване на ръка или от удар на собствената глава в стената. Кошмар е настоящето, но е кошмар и от него да се събудиш. В противен случай той няма да свърши.
Това пише Павел Матвеев в статията си „Крахът на победобесовщината”. А под нея започват коментарите. Ще обърна внимание само на два от тях. Първият е на автор с име Michael Alex Bakhmutsky, който пише следното:
„9 май е лъжа, войната с германците приключи на 8-ми май, а със света - на 2 септември. Няма никаква Велика Отечествена война – това беше световна война. Би могла да се нарече велика само по броя на унищожените собствени живи сили. Но това не е освобождение, тъй като се граби и изнасилва в анексирани чужди земи, и те дори не са германски. Героите на тази война са също фалшиви, литературни. В действителност нямаше нито панфиловци, нито гастеловци, нито Зоя, нито Кошевой. И възможно ли е да се говори за герои, ако зад гърба им са стояли от СМЕРШ ( съкратено от „Смърт на шпионите” – специални контраразузнавателни военни части на подчинение лично на Сталин, които имат за задача да избиват „предателите” или обърнатите от противника в бягство съветски войници - б.м. А.Й.) и са разстрелвали от упор.
20 години Съветите се подготвят за установяване на световно господство, което да потопи целия свят в нищета и беззаконие. Опъвайки жилите на страната с три сменни трудови наряди и с глад, разпродавайки ценностите, натрупвани от векове, като са се надявали вероятно да си ги върнат по-късно, те постигат многократно превъзходство във военна сила. Но още в първите месеци на дългоочакваната война, под мъдрото ръководство на Вампира и на полуграмотните му генерали, загубват почти всички танкове, самолети, оръдия , повече от половината от личния състав, като повечето от него попадат в плен, макар че според пропагандата „руснаците не се предават”. Те не само не пазят личния състав на армията, но и масово изоставят техниката. Личният състав унищожават умишлено,
изтъргувайки от съюзниците „загубите”
в „жива сила” срещу материални помощи и чужди територии. По какъв начин ли? Много просто. Малко са загиналите – значи лошо си воювал. Много са загиналите – браво, „малодец”, добре воюваш, ще те наградим, ще те върнем в тила за отдих и ново попълнение! Това е то стимул.
40 милиона, според съветските признания, са загиналите във войната и общо 60 милиона, според Солженицин, са загинали и измъчвани при подготовката за нея – това е всъщност цената за завладяването на няколко страни от Европа. Въпреки това, след войната, хората във всички окупирани страни живееха по-добре отколкото „совките” (съветските граждани – б.м. А.Й), за които голямо щастие и награда бе да отидат на екскурзия в тях. И това се полагаше само на най-правоверните. Хората се били радвали и ликували през 1945 година? Да! Да, защото престават да ги убиват, макар че в действителност не престават, но това е друга тема. Но да се празнува днес пировата победа? Това е цинизъм, още повече сега, когато се налага всичко заграбено да върнем обратно.”
И още едно руско мнение по въпроса за победобесовщината. То е на Владимир Махонин, който коментира така статията на Павел Матвеев:
„Според автора се получава така, че стремящият се към демокрация и свобода руски народ страда под игото на кагебистко- крадливият режим и мечтае да го свали от власт, за да построи и той най-накрая царството на свободата, правовата държава с разделението на властите и всички останали атрибути на демокрацията. С оценката на режима аз съм съгласен, готов съм също така да допусна, че главатарят на този режим с много свои дела ни е омръзнал, особено след демонстрацията на въпиющата некомпетентност в управлението на страната в условията на сегашната криза. Но народа на Русия ни най-малко не иска свобода, още по-малко демокрация. Защото тогава ще трябва да поеме отговорността за страната върху себе си.
Народът си иска нов господар по-млад вместо остаряващия, но също с „желязна ръка”, налагаща строг ред. За сплотяването на добрия народ е необходимо държавно величие.
Да бъдем бензинова колонка на Китай не е позор
важно е на Америка среден пръст да покажем. По-голямата част от народа на Русия смята, че да се ограбват съседите, съществували по-рано в състава на СССР, това не е престъпление, а законно връщане на своето. Такъв народ нищо друго освен „кагебистко-крадлив” режим засега не заслужава и няма и да има, докато сам не се промени.”
Ето така разсъждават много руски хора днес. Тези разсъждения не прозвучаха по българските медии на 9 май. Сякаш тези руснаци не съществуват. Препредаваше се само победобесовщината на официалната кремълска пропаганда. Затова и българските медии са на 111 място в света. Защото пренасят лъжа и фалшификации, не казват истината, заменят я с дезинформация. Първенец в деветомайското състезание по дезинформация и лъжи стана предаването „Денят започва с Георги Любенов” по БНТ1 и на този позорен факт своевременно реагира Атлантическият съвет на България в своя специална декларация.
Но не отстъпиха по лъжа и дезинформация и останалате български медии, в които не ставаше дума за Деня на Европа, водещ началото си от 9 май 1950 година и празнуван като празник на мира и обединението на европейските народи, а се говореше единствено за победобесовщината, която 75 години вече тресе Кремъл и която доведе до разпадането на Съветския съюз. Защото тази държава загина от преяждане с „победи”. И е прав, в този смисъл, Павел Матвеев, че днешните управници в Москва са на път да настъпят същата мотика. Затова и многократно, особено след началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 г., в резултат на която загинаха над 10 000 души досега и стотици хиляди са разселените лица, съм обръщал внимание, обръщам и сега, че най-голямата опасност за българската национална сигурност и за сигурността на Европейският съюз е политиката на Руската федерация. Който обича България ще ме разбере. Който нехае за държавата ни може и да продължи да си свирука. Руската победобесовщина няма място в моята родина.