Димитър Попов

Последната пресконференция на прокуратурата и на МВР по случая „Петрохан – Околчица“ затвърди фактите, които и досега бяха известни -става дума за самоубийства, вероятно с религиозен мотив. Тъй като обаче Петроханската секта е била затворена и изолирана общност, мотивът се доказва много трудно и разследващите все още не смеят да го оповестят публично. Вероятно се страхуват, че материалистичното и битовизирано масово съзнание лесно ще приеме като мотив пари, ревност, отмъщение, власт, но трудно ще асимилира такъв духовен мотив за самоубийство като религиозния. Той просто е неразбираем за слабото религиозно чувство на българите, възпитавани много десетилетия наред, че отвъдното не съществува. 

Коментарите около този случай обаче не бива да спират дотук, защото това в Петрохан е 

трагедия с няколко различни пласта

 в дълбочина и всеки от тях засяга цялото българско общество, а вероятно и общото ни бъдеще.

Най-отдолу лежи криминалният сюжет. В него е възможно да има педофилия и склоняване към убийство и самоубийства, както и злоупотреба с неуравновесени хора и деца. Водачът на тази секта определено не е добър човек по християнските стандарти и ако има Ад, той сега е в казана с развратниците, убийците и самоубийците. За съжаление не беше съден от земен съд, както някои биха искали да бъде, но поне божието възмездие няма да е избегнал.

Върху криминалния сюжет обаче има 

социално-психологически разказ

 Там ясно се вижда религиозен култ с фанатични последователи. Четиримата мъже в Петрохан са свързани с култовата практика, а единия от тях направо се е обявил за божество. Зад тази фасада пък се крие обикновена измама – сектата е източвала пари от заможни семейства чрез техните деца. Такива секти са добре известни по света. Техните водачи понякога подтикват своите последователи към самоубийство, но винаги живеят в лукс и разточителство с техните пари. А парите към тази група са текли като река и откритието, че имат връзка с 44 банкови сметки, които тепърва ще се отварят, намеква за много сериозен финансов ресурс и тъмни интереси около тази общност…

Най-високият пласт върху случая Петрохан е политическия сюжет в тази трагедия. Това е разказ за партийното и политическо покровителство над една група измамници, обявили се за любители на сърничките и гражданското общество. Лидери от политическа партия на власт са регистрирали, финансирали, закриляли и дори въоръжавали и пропагандирали с лични посещения в хижата лама Иво, осигурявайки безметежно съществуване на неговите култови практики. Наредете всички политически жестове към сектата – бързите регистрации, финансовите дарения, частното училище Космос, раздадения арсенал с оръжия, и ще видите, че не става дума за случайни събития. Това са последователни и методични действия, които показват, че върху тази група е имало чадър и той е бил особено видим в годините на управление на въпросната партия. Така че политическият прочит на случая Петрохан еднозначно сочи към злоупотреба с власт.

Онова, което в този случай е скандално и много опасно за държавата и нейните институции, беше истеричната пропаганда, с която засегнатите се опитват да заличат своето участие в тази трагедия. Целта на кампанията беше да докаже, че групата Петрохан всъщност не е била секта, а НПО на гражданското общество - добри, ангажирани и мили хора, които са работили за държавата и нейните институции, а накрая са убити от неидентифициран убиец. Факти за това няма никакви, естествено, и пропагандата пусна в ход конспиративните теории – Калушев и другите били хора на ДАНС, пазили пътя от мигранти, убила ги мексиканската мафия, държавната мафия, неидентифицирана друга мафия, на която те объркали сметките. Думата мафия беше ключова, защото за партийните активисти тя е свързана пряко с Пеевски и Борисов. В пропагандирането на тази теза бяха включени почти всички медии, социалните мрежи и дори родители на пострадалите деца, което говори много за психопатичната същност на онзи, който е измислил схемата, и за неговата съпричастност към бивши репресивни структури като ДС например. 

Тъй като МВР и разследването отчитат само факти и доказателства без да коментират конспиративните теории, и тъй като никой не откри участие на мафия, засегнатите насочиха своята пропагандна машина срещу държавните институции изобщо, обвинявайки ги в колаборация с лошите сили. Както обикновено се стигна до лозунга, който нейните привърженици крещят от години насам – че държавата е завладяна от мафията, която убива гражданското общество.

Такова поведение на политици, които отричат легитимността на държавните органи да си вършат работата, особено ако техните разкрития засягат партийния интерес, не е толкова ново в България. Правили са го и други. Новото е, че една политическа сила се идентифицира с гражданското общество, и в същото време използва агресия срещу институции, безчовечни методи на пропаганда и открито атакува в дълбочина морала и традиционното разбиране за държава, което българите имат. В дъното на тази атака стои една много спорна ултралява либерална теория за несъвместимостта на гражданското общество и националната държава – теория, която обслужва глобализма и неговата склонност да нарушава и заличава всички законови и морални правила, които противоречат на властта на парите. Тази теория има и добра страна - без съмнение минимизираната държава позволява повече права, свободи, инициатива и лично благоденствие на своите граждани. Проблемът е в мярката! Ако личните интереси вземат превес и овладеят държавата, настъпва корупция и анархия, а след нея диктатура. 

България по презумпция е слаба държава,

 която отдавна се лута между всякакви крайности. В последните 30 години, с много външна помощ улучихме равновесното средно състояние, в което и държавата, и гражданите да бъдат доволни от своето съществуване заедно. Демокрацията обаче е деликатен баланс, а яростна партийна битка от името на гражданското общество срещу държавните институции е опасен опит да нарушим баланса и да съборим една сламена къща, която без друго няма здрави основи.

Случаят Петрохан и политическата му страна наляха вода в мелницата на онези, които подозират, че зад гражданското общество стоят нечисти партийни, финансови и дори криминални мотиви, които изобщо не съвпадат с пропагандната теза за битката на добрите граждани срещу лошата държава. Напротив, те доказват обратното – че самото гражданско общество може да бъде използвано като прикритие за неясни лични интереси. Този аргумент вече е използван от противниците на НПО сектора, които искат неговото заличаване от политическия живот, този път под лозунгът е за повече и по-силна държава.

В момента имаме служебно правителство, овладяно от „гражданския сектор“.  МВР е в ръцете на партията, която не признаваше резултатите от разследването Петрохан и оспорваше всяко доказателство, открито от криминалистите. Новият министър обаче до сега не е потвърдил и с една дума конспиративните теории, че мафията е убила Калушев и останалите. Щеше да го направи, ако имаше факти в тази посока. Вместо това министър Дечев  ясно се вижда, че е наредил  на всички в министерството да си мълчат за Петрохан. Съответната партия и нейните пропагандатори също смениха тактиката и сега разчитат българите да забравят политическата страна на трагедията, което пък подчертава още по-дебело политическия подтекст на този случай.

Скоро трагедията ще бъде забравена, обаче има

 два важни извода,

 които си струва да се напомнят и в бъдеще. Единият е, че както държавата ни, така и гражданското ни общество са отчетливо и ярко български, с всичките позитиви и негативи от това – наивност, мнителност, злоба, предоверяване, разделение на наши и ваши. Вторият извод е още по важен - трябва да повишаваме общественото доверие в държавата, което вече е на санитарен минимум. Още няколко истерични и яростни кампании срещу институциите може да отприщят тъмни сили, които нито държавата, нито гражданското общество може да контролират.