Цветанка Анреева
На фона на напрежението между Русия на Путин и държавите от евроатлантическия свят, опасността за сигурността на България не са съюзниците ни ни от НАТО и ЕС – както гърми пропагандата на Путин у нас, а руската претенция за нова хегемония над Източна Европа. Днес проводниците на руските интереси в България залагат на основната теза, че ако има война, България ще пострада много. Теза, наполовина вярна и представлява основа на цялата антинатовска пропаганда в полза на Путин.
Защо наполовина вярна – защото вероятността да се стигне до горещ конфликт е реална. Лъжата е в твърдението, че България ще пострада.
България ще пострада само във варианта, при който не е защитена – военно и политически, а точно това целят лидерите на руското влияние в българската политика, институции и общество. Единственият начин България да не пострада при горещ сблъсък е да бъде защитена.
Кой защитава България днес?
България има силни съюзници, които са основният враг на режима в Кремъл. Именно Путин поставя условието да няма военни сили на наша територия (като част от ултиматума на Русия да няма войски на НАТО освен в държавите, които са били членки до 1997 г.). За него е важно Русия да е геополитически защитена от буферен източноевропейски неутрален пояс от държави без оръжия – една ничия земя за удобна руска отбранителна стратегия. Това е България в „братската“ представа на Путин. Пропагандата на българските путинисти във властта е, че така можем да предотвратим войната. Не, не можем. България няма силата (и никога не е имала) да предотврати война, която е в стратегията на имперска Русия. Но България може да се защити – себе си и мира в Европа, ако е в силен съюз и изповядва принципи, които защитават националния ни интерес – независимост, суверенитет – териториален и политически.
Ако останем просто територия без оръжие – оголени, сами, слаби и лишени от способност на всякаква съпротива, държавата ни може само да разчита на милостта и случайността. Русофилите от 21 век ни плашат с война, но не казват, че може да се защитим и да я предотвратим, а предлагат да се предадем. И тук идват въпросите: Как ще противодействат срещу инвазивната политика на Путин? Като му съдействат ли? Какво ще му дадат? Територията и суверенитета ни ли? Те предлагат и работят за това, да попаднем отново в руската зона на влияние. Искаме ли това? Едва ли. Щом искаме мир – трябва да сме силни!
Противникът е режимът на Путин и неговата геополитическа инвазия
Противопоставянето и битката на демократичния свят днес е срещу втвърдения и все по-агресивен режим на Путин към Европа. Той се превръща в диктатор в собствената си държава. Единствената му цел е да оцелее политически и да държи Русия под контрол. Затова вътре му трябва империя, а навън враг. България не бива да е част от играта на Путин. И тук идеологиите нямат нищо общо. В България няма същинска битка между либерализма и руския съвременен консерватизъм, макар опитите в това отношение да не стихват. В България няма онази консервативна реакция срещу изискванията на либерална Европа към политическите режими в държавите от централната част на континента ни. В България няма реакция като в Унгария и Полша – нито ценностна, нито обществена, нито властова, но в България няма и силната натовска консолидация, когато рискът идва от Русия. В България има руска хибридна война, която пробива институциите и силна пропаганда, в която руската школа е първенец.
Точката на конфликт между евроатлантическия свят и евразийския на Путин е Украйна с анексирания Крим, но претенцията на руския лидер се разпространява върху целия статус на НАТО. Той не иска просто да спре разширяването му, а да го върне в състоянието му от 1997 г. Това директно касае отбраната и състоянието на България. Затова е очевидно, че готвената войната на Путин срещу Украйна, Европа и Запада не съвпада с българският интерес. Точно обратното - за нас е опасно да помагаме на Путин да консолидира властта си срещу свободния свят. Така само ще го засилим и направим войната му реална. Идеята, пропагандирана включително от военния ни министър, България да не засилва отбранителни способности и да не допуска войски на НАТО резонира на исканията на Путин към Алианса. Антинатовските настроения в президентството и правителството (МО) не обслужват мира, а стремежа към хегемония на Путин.
Остава тревожният въпрос как при тези обстоятелства властта в държавата ще защити националния ни интерес?