Иво Инджев, ivo.bg
Най-после!
Политикът, който най-добре познава Бойко Борисов, за пръв път потвърди главната по значение теза, която отдавна изтъквам като основен проблем на управлението на България: Борисовото лобиране за руските интереси, които той закриля със съзнателно затворени очи или прокарва с демонстративно разперени за прегръдка ръце на колене пред Путин, на когото позорно се извини в Москва, че не правел достатъчно, за да му се хареса.
“Борисов маневрираше между всички, смятайки, че ще ги надиграе, за да прокара руските интереси. Това каза Цветан Цветанов председател на новоучредената партия Републиканци за България за Zagoranews.bg.”
От години упорствам на този “фронт” и се чувствах досега доста самотен без подкрепата на политици, политолози и прочее коментатори, мнозина от които претендират да са ментори на “дясното”. А откровените защитници на Борисов се опитват да го оправдаят по какви ли не начини, само и само да отрекат, че той е истинският ятак на московската пета колона у нас. Тя има много лица и кресливи усти. Но носещата й конструкция се крепи на плещите на Борисов.
Без неговата основополагаща роля в прокарването на руските интереси тук нямаше да марширува толкова самоуверено и реваншистки русофилщината, проникнала на всички нива в държавата под формата на руски тип корупция в енергетиката, медиите и най-вече в самия парламент, където за пръв път в посткомунистическата история на страната ни има проруски консенсус.
Само кметовете му вижте в градовете, в които все така арогантно стърчат жалоните на робството, както проф. Любомир Далчев нарече съветските монументи. Селектирани са така – от София, през Пловдив до Бургас и Варна, че косъм да не падне от бетонните перчеми на освободителите на България от нейната независимост.
Проговарянето на Цветанов има стойността на доказателство. Не е просто свидетелство. Винаги е важно “кой го казва”. Цветанов застава “на моя страна” за първи път по този категоричен начин – вече не с намеци, а като се ангажира с мнението на вътрешен познавач.
И още нещо потвърждава Цветанов – лаконично, но достатъчно категорично той изобличава Борисов, че лавира за прокарването на тези интереси, смятайки, че може да надхитри всички. Надява се “никой” да не забележи елементарното му хитруване за прокарването на руските интереси. Иначе казано, опитва да се мами.
Вече писах, че от проговарянето на Цветанов зависи много – независимо дали го харесвате, или не. Това не ви е “ мистериозна дама”, проникнала в покоите му, за която Борисов може да плещи глупости. Защото Цветанов е познавач на Борисовата кухня както никой друг и не се нуждае да прибягва до аргументите на спалнята в качеството на бивш главен готвач в нея. Много добре знае в чия супа е плюл шефът му за отмъщение и чии капризи е удовлетворявал по специална поръчка, за да сготви “когото трябва” в угода на руско-българската задкулисна лакомия.
Апропо, като е тръгнал да ми “сбъдва мечтите” , Цветанов може да се открои сред политическата конкуренция в дясно и с подкрепа за премахване на споменатата по-горе съветската окупационна символика от българските градове. Никой политик, който изповядва на думи евроатлантическа привързаност, не го е направил до момента ясно и безусловно. Още по-малко това елементарно патриотично изискване за еманципация от последиците на съветската окупация, лакмус за автентично намерение за противопоставяне на постсъветското колониално статукво у нас, присъства в която и да било партийна програма досега.
Ето ниша, чието запълване наистина може да му донесе главоболия ( от каквито традиционната десница явно се пази), но и аплодисменти точно сред българите, чиито гласове иска за своята партия. И може да се окаже “първи по време, първи по право” именно в очите на онези, които търсят водач и са разочаровани от нерешителността на онези, за които досега са гласували.
Ама имал грехове Цветанов…Има. Из имам. А вие нямате ли?
В наше време не е толкова грешен онзи, който е подкрепял Борисов, но е скочил в движение от джипката му, колкото онези, които “на стари години” се опозориха, като се качиха в нея, за да ги повози към хоризонта на личното им материално щастие като за последно.