Александър Невзоров, легендарен руски журналист, обявен от Кремъл за екстремист 

Добър вечер. Това е "Екстракт". Бих казал, че има маса забавни и кошмарни неща. И кошмарни, и забавни, и кошмарно забавни, и забавно кошмарни. Тръмп, разбира се, донякъде безусловно постигна успех, защото този риж пакостник се оказа направо най-добрият в света организатор на недостиг на нефт и газ, но вярно само за приятелите и съюзниците.

Подвизите на Тръмп предизвикаха първия осезаем шум в Индия. Там на първо място беше спрян газът в почти 300 крематориума. Сега пещите работят на жалки остатъци, затова покойниците се предават недоизпечени, така да се каже „ал денте“, като се предлага на роднините да довършат работата у дома, например в микровълновата, или да поканят приятели на пикник, деликатно премълчавайки произхода на ястията на барбекюто. В такава ситуация, разбира се, са нужни повече танци, повече песни, които да отвличат гостите от пръстите, зъбите и чорапите в чиниите им.

Тръмп има шанс да стане известен като най-шумния и, разбира се, най-бездарния президент на САЩ. Това също е слава, макар и вероятно не съвсем тази, към която се е стремял Доналд. И иранската война също постепенно, колкото и да е странно за такава кръвопролитна, кошмарна, съдбоносна и принципна война, благодарение на Тръмп се превръща, бих казал, в анекдот.

На въпрос на журналист дали е готов отново да обяви победа, Тръмп, който съвсем наскоро говореше за пълна победа и окончателен разгром, заяви, че не е готов и че в това няма никаква необходимост. Той промени мнението си за собствената победа буквално от вчера. В крайна сметка пренебрежително заяви, че победата изобщо не е необходима.

Всеки глупак може да победи, но да се воюва така, че винаги да остава интрига – кой всъщност е загубил и кой е спечелил – това е особено военно изкуство. Главното е да се въведе противникът в заблуждение, да бъде така смаян, че да не разбира кой печели войната. Формулировките на Тръмп са феноменални. „Ние никога не сме губили войни“, заяви Тръмп. „И сега също не ги губим. Просто понякога водим войните така, сякаш не възнамеряваме да ги спечелим.“

„Можем да бомбардираме някоя страна безкрайно, 15 години, и да превърнем живота на хората в кошмар, при това никой не може ясно да обясни защо изобщо го правим.“ Това са директни думи на Тръмп и можете да се убедите в това. Такива сериозни неща се проверяват многократно, защото тук не може да се греши. Това е пряка реч на Тръмп – уникално изказване, достойно да влезе в историята. Макар че е казано през ноември, преди войната, през 2025 година. Но историята и интернет помнят, а ние също. И сега виждаме как това „пророчество“ на Тръмп се сбъдва.

Днес Тръмп отново заяви, че Путин се страхува от него. Това засега ще оставим на съвестта на Тръмп. Има още много странности.

Някой трябваше да поеме тази неприятна роля – да постави черния знак в ръката на руснаците. Интернет и руският свят са несъвместими. Това е абсолютен факт. На територията на Руската федерация интернет ще бъде унищожен до степента, в която това е технически възможно. Това не се отнася само до Telegram, който днес се „погребва“, а до всяка информация, която не е под контрола на обезумелите кремълски чекисти.

Оптимизмът е неуместен. Кремъл няма изход. Наличието на интернет не позволява да се установи онова ниво на масова идиотия, което е необходимо на режима на Путин – за да продължава войната и да се задълбочава диктатурата. За да се развива руският фашизъм, на населението е нужна пълна сензорна депривация – лишаване от ориентация във времето и пространството.

Страничните ефекти са депресия, еуфория, халюцинации, увреждане на висшите психични функции. Но без превръщането на Русия в такава „капсула“, това няма как да стане. Очакват се сцени като от Средновековието или ранния хитлеризъм – с горящи клади от лаптопи.

Сензорната депривация има и „плюсове“ – позволява по-лесно да се преживеят температурите на ядрен взрив. Интернет ще бъде напълно закрит.

Започнал е огромен експеримент върху около 139 милиона души – насилствена сензорна депривация. Това е глобално престъпление срещу народа, но и народът в известна степен го приема.

Без интернет това е неизбежна част от „рецептата“ на руския свят и тази война.

В Европа Путин има свой лакей – Виктор Орбан. Орбан е пример какво се случва, когато проблемите не се решават навреме. В Унгария вече има протести срещу него, макар че има и много негови привърженици.

В света няма признаци за подобрение. Тръмп дори се е смеел на информация, че синът на Хаменей е хомосексуален, което предизвиква въпроси за поведението му.

Относно „Лебедово езеро“ – ако се премахне западното влияние, няма да остане почти нищо. Балетът, музиката, сюжетът – всичко е западно наследство. Без него би се получил примитивен хаос.

В Русия се въвеждат нови такси, включително такса за излизане от страната. В Новосибирска област масово унищожават селскостопански животни без ясни причини, уж като превантивна мярка.

Голямо събитие стана присъждането на „Оскар“ за най-добър документален филм на филм, разобличаващ случващото се в Русия. Много руски медии премълчаха това или го изопачиха.

Светът разбира тежестта на случващото се, но сякаш се опитва да се „откупи“ с награди, вместо с реални действия.

Русия остава страна, която се ориентира по Европа, дори когато го отрича. Опричнината – репресивната същност на властта – остава неизменна.