Михайло Глуховський, «Главком»
Тази седмица българският парламент прие декларация, съдържаща изисквания към Украйна. София призова Киев да не разделя област Болград, Одеска област, като част от административно-териториалната реформа, сякаш Украйна по този начин нарушава правата на българската общност, която живее компактно в региона. Министерството на външните работи на Украйна нарече декларацията
намеса във вътрешните работи
Представители на местни общности от региона на Одеса заминаха в Киев, за да потвърдят неоснователността на претенциите на България и публично изразиха своята проукраинска позиция. Междувременно в Украйна има политици, които подкрепят позицията на София и твърдят, че прилаганата от Киев децентрализация е в ущърб на българската идентичността.
Редакцията на «Главком» разследва защо е възникнал конфликтът и дали има основания да се говори за нарушения на правата на българското население в района на Одеска област.
Какво иска България от Украйна
На 20 май Народното събрание на България прие декларация, в която "категорично не е съгласна" с децентрализацията, която се провежда в Болградския район на Украйна. 109 депутати от парламентаристите гласуваха „за“, 19 се въздържаха, но нито един парламентарист не се изказа „против“. В този документ се говори за категорично несъгласие с властите на Украйна относно административната и териториалната реформа. Например, в него парламентаристите призовават българското правителство да повлияе на правителството на Украйна, "за да гарантира запазването целостта на българската общност в Болградския район ...", се казва в документа. За тази цел съседната държава призовава за спешна междуправителствена среща, на която да се обсъди, наред с други неща, подновяването на Протокола за сътрудничество и обмен между Министерството на образованието и науката на България и Министерството на образованието и науката на Украйна за българския език през следващите четири учебни години. Освен това документът предлага откриването на българска гимназия в Одеса и Украински културен център в София, както и завършване на ремонти на пътната инфраструктура в областите Болград, Тарутин и Арциз.
Как реагира официалният Киев?
Официалният Киев реагира веднага на новината от София. "Министерството на външните работи силно протестира срещу приемането на 20 май 2020 г. на Декларацията за административна и териториална реформа в Украйна и защитата на правата и целостта на българската общност", се казва в изявлението на министерството. МВнР подчертава, че въпросът за административно-териториалната организация на Украйна принадлежи на изключителната компетентност на държавните органи на Украйна. "Опитите на чужда държава да се намеси във вътрешните работи на Украйна са абсолютно неприемливи за нас", се казва в съобщение на външното министерство. Министерството нарича манипулативни и ненадеждни твърденията на българската страна относно влиянието на реформата върху националната идентичност на етническите българи в Украйна. „Подчертаваме, че защитата на правата и свободите на всички национални малцинства у нас, включително и българското, е един от основните приоритети на украинските власти и се осъществява в стриктно съответствие с Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства (1995 г.)“. – акцентира външното министерство. Коментирайки ситуацията в Болградска област, външното министерство подчертава, че тя ще бъде решена в съответствие с украинското законодателство, като се вземе предвид становището на местните жители, в това число и многобройната българска общност.
Разпределение на българи в Одеска област според преброяването от 2001 г.
Какво казват самите украински българи
Междувременно представители на териториалните общности на Болградската област отидоха в Киев, където вечерта на 21 май по време на брифинга заявиха своето несъгласие с позицията на официалната София. Те наричат обръщението на българските депутати неразбираемо, манипулативно и провокативно. Но в същото време украинските българи озвучиха своите забележки към централното правителство на Украйна. "Всички очаквахме, че вчера Кабинетът на министрите трябваше да одобри дългосрочния план на обединените териториални общности на Одеска област, но това не беше направено. Планът беше оттеглен от разглеждане", каза основателят на «Центъра за развитие на Бесарабия» Виктор Куртев. Според него, предложеният план за реформи е бил съгласуван на всички нива и внесен от Одеската областна държавна администрация в кабинета на министрите. Планът предвижда създаването на пет общини в област Болград около следните населени места, а именно: селата Криничне, Василивка, Кубей, Городне и град Болград. "Нонсенс на декларацията на България е и в това, че и въпросните пет общности са български селища", каза г-н Куртев. Той изясни, че всички населени места са българоезични, с изключение на град Болград, където преобладава руският език, защото това е „езикът на междуетническото общуване“.
На това обединяване на общностите се опитват да попречат политиците, в това число и народните депутати от Одеската област, заявиха представители на регионалните общности. "Когато се провеждаха събрания по села, дойдоха някои политици и казаха, че в никакъв случай не може да се обединяват, защото законът ще се промени, че всичко се прави погрешно", каза началникът на финансовия отдел на областната държавна администрация в Болград Валери Абиджаев. „Ние сме северната част на Болградска област, възнамеряваме да обединим две гагаузки и две български села. Ние работим в тясно сътрудничество с България, но това не ни пречи да обединим няколко села в една общност “, добави Микола Богоев, председател на село Городне.
Други кметове споменават трудния път към централизацията и бариерите, които срещаха по пътя. Селският ръководител на Каракурт Олена Жечева казва, че децентрализацията в общността, която ръководи, е посрещната със смесени чувства. „Не мога да кажа, че 100% от населението се радват, одобряват и мислят еднакво. Обаче, когато разбрахме каква реформата ще се случи, неравнодушните хора дойдоха на обсъждането. С болшинството на гласовете беше решено да се присъединим към общността от с. Василивка “, каза тя.
Председателят на село Калчев - Анатолий Касим, припомня, че общността на Василевка ги покани да се присъединят още през 2018 г., но тогава, след обсъждането, въпросът не можеше да бъде решен поради „външна намеса“. „Някои политически сили отказаха хората, тогава нищо не се получи“, казва Касим и добави, че през октомври 2019 г. по време на многократни публични обсъждания все пак мнозинството от населението се съгласи да се обедини.
Петър Бойчев, селският председател на Василевка, също признава, че не всички са били доволни от административно-териториалната реформа. Той се оплаква от политици, които отказаха хората, въпреки че не ги назовава.
След изявлението на българската страна някои украински политици започнаха да спекулират по тази тема, оплакаха се представители на общносттите. „Посланията, които се популяризират сега, са абсолютни спекулации“, каза Куртев, който между другото се кандидатира на последните парламентарни избори от „Слугата на народа“ в окръжния мажоритарен округ 143, но зае второ място.
Защо възникна конфликтът
Решението на българският парламент бе инициирано от българските депутати Даниела Даритков-Проданова (от ГЕРБ, Граждани за европейското развитие на България), Полина Цанкова-Христова от популистката проруска партия «Воля», Искрен Веселинов и Валери Симеонов от дясната, националистическа коалиция «Обединени патриоти».
Украинският политик Антон Киссе през 2018 година от името на българи в Украйна награди Валери Симеонов с титла «Човек на годината».
Симеонов е влиятелен български политик, има дългогодишни връзки с народен депутат от ВРУ Антон Кисе, който е член на групата „За бъдещето“ и представлява окръжният мажоритарен окръг №142. Още през 2016 г., когато децентрализацията в Украйна едва набираше скорост, той заведе дело срещу Кабинета на министрите с искане за промени в Методиката за формиране на местните общности. „Трябва да се вземат предвид историческите, географските, етническите, културните особености, които засягат социално-икономическото развитие на обединената териториална общност. Въпреки това, етническата особеност не се взема предвид в методологията“, обясни Кисе. В момента официална София използва много подобни аргументи. Украинският съдът тогава не се вслуша в мнението на парламентариста.
Одеското издание "Думская" нарича именно Кисе вдъхновител на всички изявления на България, съдържащи обвинения срещу Украйна. Настоящата актуалност на този въпрос е свързана, от една страна, с необходимостта българските парламентаристи да спечелят политически точки във вътрешнополитическата борба, а от друга страна, с интересите на Кисе да се предотврати формирането на общности, върху които той няма да има влияние. „Районът има огромна територия и много мощни села с 3-5 хиляди жители. Вместо да създадат пет заможни общности, господарите (на райони) се договарят и правят само три - Кубей, Болград и Криничне (последното – е патримониума на друг известен българин в украинската политика, министърът на енергетиката Иван Плачков) ", пише изданието dt.ua. „Очевидно някои хора от Украйна умишлено са погрешно информирали парламента на съседната държава, който взе не съвсем обмислено решение. Решение, което не съответства на реалната ситуация в общностите на Болградската област ", каза Вячеслав Негода, заместник-министър по въпросите на общностите и териториалното развитие, но отказа да посочи конкретно лице, което" дезинформира българската страна ".
„Главком“ се обърна към ръководителя на най-голямата организация на българите в Украйна - „Българско национално събрание на Украйна“ - Валери Твердовски с молба да изясни ситуацията и да опише очакванията на общността от административната реформа.
Ето неговите отговори:
Валери Твердовски: Нека всички оставят на мира българите в Украйна
- Доколко декларацията на българския парламент отразява позицията на украинските българи?
- Ние сме наясно с тази тема и мога да кажа директно, наистина обмисляме този проблем, той ни обърква. Благодарни сме, че България ни подкрепя българите в Украйна, грижи се за нас, иска тук да сме добре, да няма никакво потисничество. Но ние не споделяме позицията на някои депутати, които искат да си направят политически пиар и да спечелят своите дивиденти от това, опитвайки се да контролират някои области на Украйна. Така че ние подкрепяме казаното от Министерството на външните работи на Украйна. Създаването на обединени териториални общности ще помогне на районите наистина да се развиват и ще има някакъв контрол, а не хаосът, който съществува сега. Може би нашият избирателен район би могъл да остане в рамките на съществуващите граници ...
- Интересуваха ли се българските парламентаристи от позицията на вашата обществена организация?
- Само консулството, което е в Одеса, общува с нас. Тоест, имаме някои празници, каним ги на тези празници национални украински и български ... Например, сега българите биха искали да финансират няколко проекта: училища, детски градини, спортно оборудване или музеи. Те са готови да отделят нещо и ние участваме в проекти. Не повече. Мисля, че и тук, както и при тях, политиците се интересуват от контрол, от влияние в този регион.
- Тогава къде е източникът на конфликта, неговите корени?
- Знаем откъде идват корените и всички го знаят. Отидете на сайта "Dumskaya", BessarabiaUA, всичко е написано там (в тези публикации се казва, че от украинската страна зад критиката на България стои Антон Кисе - "Главком"). Ние обаче сме неполитическа организация, не бих искал да назовавам имена.
- В сайта на Българското народно събрание се посочва, че културата на българския народ е недостатъчно представена в украинското общество. Какво се има в предвид?
- Наистина не е представена. Всеки трети жител на град Одеса е с български произход, но на практика не сме представени в Одеса. Ние не обвиняваме никого, че не сме представени. Можем само да обвиним нашето поколение, че лошо сме се организирали.
- Възможно ли е да се сравнява вашата ситуация със Закарпатие, защото там съседната държава също направи силни изявления, обвинявайки Украйна в нарушаване на правата на унгарската общност?
- Не, нямаме нищо общо (с тези изявления), това са политически измамници, които правят всичко това. Бих искал да се обърна към вас като представител на водещите медии. Нека всички да оставят на мира българите в Украйна. Тук никой не ни подписка. Много от нашите деца вече са се асимилирали, те живеят в Киев, в Лвов. А ние, като по-старото поколение, просто искаме да запазим традициите, езика си. Как може да ни помогне България? Да даде някои книги, някои костюми. Именно в националните традиции е подкрепа.
- Вие подкрепяте позицията на Министерството на външните работи на Украйна. Тогава трябва ли да говорим за намесата на България във вътрешните работи на Украйна?
- Не, няма намеса. Отново ви казвам, че нашата обществена организация не получава и стотинка от България. Следователно би било погрешно да се каже, че те се намесват тук. В България има редица политици, които не са чисти, както има и при нас, които правят пиар от това и искат да покажат известна грижа.
- Но не само някои политици, а мнозинството парламентаристи - 109 депутати гласуваха за тази декларация. Как да го обяснявате?
- Вижте, човек, политик, излиза и каза, че българите са подтиснати тук. И те не знаят, онези политици, които гласуваха (българските парламентаристи), че имаме и други обществени организации в Украйна, които имат различна позиция, тук в Украйна има 200 обществени организации... Въпреки това, само нашата организация може да се нарече масова. Има още една, политическа и един човек, който завзе властта в нея и разправя, че той е най-най и отговаря за всички българи.
- Колко голяма е вашата организация?
- Ние сме много голяма организация, повече от 33 хиляди души. Има хора, които ни подкрепят, но не искат да получат нашата членска карта, страхуват се. Това са директори на училища и ръководители на селата, те се страхуват от натиск от високопоставени политици.
Обществената ни организация има такъв орган като арбитражния съвет, който се ръководи от депутата на областния съвет Трифон Антов (заместникът на областния съвет „Наш край“, той се кандидатира като независим кандидат на парламентарните избори през 2019 г., но ги загуби). Поканихме го, защото този човек ни е близък по дух.
- Говорите за натиск, в какво се изразява той?
- Например в Болград има културен център. Има политици, които лобират за назначаването на хора, които да работят в този център. Има политици, които лобират или подкрепят назначаването на кандидат за кмет, председател на общински съвет и т.н. И тогава тези хора се смятат за ангажирани с този политик, задължени. Ето защо такива хора идват при нас и крият факта, че са членове на нашата организация.
- В едно интервю за «Главком» Павло Гриценко, директор на Института за украински език, каза, че младите хора от българските села масово се опитват да напуснат и продължат обучението си в България. Дори се стигна дотам, че преди няколко години в Одеския университет, където има катедра по българистика, нито един абитуриент не кандидатства за обучение. Има ли такъв проблем и защо хората напускат?
- Защо това е въпрос само за българите? В Украйна имаме 7 милиона, ако не и повече хора, които са заминали за работа в чужбина. Не бих казал, че нашите българи отиват да учат в България, нашите българи отиват в Европа и учат в цяла Европа, а в самата България има много малко от тях. В България можете по-скоро да срещнете млади хора от Лвов, от Западна Украйна, които работят в хотели през летните сезони. Често срещам нашите хора от Западна Украйна там. Децата се асимилират, това е разбираем процес. Децата ми могат да говорят лош български, а на украински говорят добре и лесно. По-голямата част от младите от селото отиват в Одеса и областните центрове.
- Представители на териториалните общности отидоха в Киев, където публично изразиха подкрепата си за украинските власти. Защо вие не отидохте, имате ли несъгласия с тях, защото не смятате позицията на България за намеса във вътрешните работи на Украйна ли?
- Не отидохме, защото никой не ни покани ... Не бих искал сега да се поставя въпросът в политическия план, в който те (българските политици) са го поставили. Тук няма намеса, има само интересът на шепа български политици и някои от нашите политици с български произход, които са в Украйна, за да се сблъскат по този въпрос и да продължат да влияят върху този регион и всичко ... Просто им бяха казали там и те гласуваха, без да знаят ситуацията всъщност. Съжалявам, но Валери Симеонов, бившият вицепремиер на България има известно влияние върху тези хора (по-голямата част от българския парламент). Прочетете кой е той и ще видите, че е близък с някои политици в Украйна. Те не че са толкова близки, те са партньори на Симеонов. Една от организациите го направи „човек на годината“ и т.н. Следователно тези депутати бяха подведени. Нямам друга версия. Ако те искаха да ме изслушат, имаме толкова много неполитически въпроси, където биха могли да помогнат. Мога да ви кажа със сигурност, България е на същото дъно, като Украйна.
- За какво биха могли да ви помогнат?
- Всички се интересуват от Болградската област, притесняват се за българите от Бесарабия и край. Защо там няма консулство? Или човек, който би могъл да бъде авторитетен и да изучава всички тези проблеми? Например, почетен консул. Имаме почетен консул във Лвив и Запорижжя, но не и в Болград. От Генералното консулство в Одеса до културната ни столица Бесарабия разстоянието е 250 км.
- Дали Антон Кисе се е интересувал лично от позицията на вашата организация, има ли комуникация с него?
- Не. Той знае, че има такава организация, но изобщо не се интересува от нашето мнение. Може би изобщо не се интересува от мнението на българите, а само от собственото си мнение. Та нали той е политик.
Междувременно в петък вечерта украинското външно министерство заяви, че спорът за окръг Болград между Украйна и България е уреден. Така конфликтът продължи само два дни. Външно министерство заяви, че на 22 май този въпрос е бил обсъден по време на среща между заместник-министъра на външните работи на Украйна Васил Бондар и българския посланик Костадин Коджабашев. „Дипломатите винаги намират обща позиция. Няма разминавания между Украйна и България по отношение на правата на българската общност в Украйна. Съгласихме се да разрешим всички важни въпроси в конструктивен дух “, каза Бондар. По-конкретно, Министерството на външните работи увери българския посланик, че административно-териториалната реформа не засяга нивото на осигуряване правата на българската общност в Одеска област. В същото време посланикът на България подчерта значението на запазването на националната, културната и езиковата идентичност на българската общност в Украйна.
Източник: glavcom.ua