Путин си отива - а с него и целият му слугинаж

Николай Ненчев 

Путин изглежда все по-объркан, по-слаб и все по-неспособен да защити собствените си тези. Изявленията му са изпълнени с противоречия, а в опитите си да обясни случващото се все по-често неволно признава силните позиции на Украйна, стигайки дори до признание за „паритет“ на фронта.

Все по-натрапчиво е усещането ми, че

част от висшия офицерски състав в Русия вече е осъзнал пълния провал на Путин

и на т. нар. "СВО". Нещо повече – изглежда, че част от службите вече не работят за неговото спасение, а за собственото си оцеляване, като по този начин улесняват и дори подмолно помагат на Украйна в постигането на нейните цели.

Путин все повече прилича на човек,

изоставен от собствения си политически елит

Натискът срещу него не идва само отвън. Той е под прицел и отвътре и въпросът е не дали, а кога някой ще реши, че е дошло време да натисне спусъка. Обикновено така става там!

Страхът е обзел и най-близкото му обкръжение – както в Кремъл, така и сред неговите лакеи и говорители извън Русия, включително и тук, в България.

Паниката вече трудно се прикрива

зад кухи лозунги и пропагандни клишета.

Всичко това се случва пред очите ни. Достатъчно е човек да проследи позициите на Лукашенко, който очевидно усеща накъде духа вятърът и внимателно подготвя собственото си отстъпление и евентуално оцеляване. В това отношение той се оказва значително по-прагматичен и умен от нашия правоверен болшевик Радев.
Както съм казвал и преди, болшевиките и техните идейни наследници притежават изключително развит инстинкт за политическо оцеляване. Те никога не потъват заедно с кораба, а първи се устремяват към спасителните лодки. Скоро ще започнат да сменят знамената и посоката, в очакване на следващия кремълски месия.

Този път обаче номерът им няма да мине.
Путин си отива. А с него и целият му слугинаж.