Върховната рада (парламентът на Украйна - б. р.), одобри промени в закона за националните малцинства, които го хармонизират с правните норми на ЕС, съобщи „Киев Индипендънт“.
Първоначалният закон, приет през декември 2022 г., определя дефиницията за етническите малцинства в Украйна, установява техните права и задължения и предвижда създаването на консултативни органи с представители на малцинствата.
Венецианската комисия, консултативният орган на Съвета на Европа, който подпомага Украйна при изпълнението на стъпките, необходими за интеграция в ЕС, приветства закона, но препоръча допълнителни промени, за да се постигне пълно съответствие с международните стандарти.
Тези предложения бяха свързани главно с използването на езиците на националните малцинства, например да се позволи на етническите малцинства да провеждат събития на майчиния си език в рамките на своите общности, без да е необходим превод на украински.
С новоприетите от Радата промени се актуализира определението за национални малцинства, като се посочва, че "национално малцинство на Украйна е група граждани на Украйна, които не са етнически украинци, живеят в международно признатите граници на Украйна, обединени са от общи етнически, културни, исторически, езикови и/или религиозни характеристики, определят се като такива и изразяват желание да запазят и развият своята езикова, културна и религиозна идентичност".
Законът вече позволява и провеждането на обществени и културни събития и публикуването на реклами изцяло на езика на малцинствата в рамките на съответната общност.
Претенции по отношение на националните малцинства имаше от Румъния и основно от Унгария. В Украйна живеят значителни общности от етнически румънци и унгарци, по-специално в югозападните ѝ територии.
В дипломатически спор, който продължава от години, Будапеща критикува решението на Киев да ограничи училищното образование на езиците на етническите малцинства. Унгарските официални лица нарекоха този ход дискриминационен и дори заплашиха да блокират стремежа на Украйна към членство в ЕС.
Мярката, въведена през 2017 г., предизвика критики и от страна на румънския президент Клаус Йоханис, който заяви, че тя "драстично ограничава" достъпа на малцинствата до образование на родния им език.
Украйна отговори, че не възнамерява да потиска етническите групи, живеещи на нейна територия, а само да гарантира, че всеки украински гражданин достатъчно добре владее официалния език на Украйна. /БГНЕС