Следващите 1-2 дни ще се организирам и ще отида с книгите в Република Северна Македония отново. Това каза Виктор Стоянов по повод случая със задържаните български книги на българо-македонската граница пред "Фокус".

Той обясни, че идеята му е да го допуснат. "Според тях е необходимо само да има печат и подпис от Културно-информационния център на България в Скопие, за да ме допуснат и книгите да са под 1000 броя. Те бяха 920 броя. Утре или вдругиден отново ще отида и ще искам да ме допуснат въз основа на тяхното изявление. Вече и аз не знам какво ще измислят. Все пак говорим за "Български народни песни" на Братя Миладинови, родом от Струга", каза още Виктор Стойнов.

Съществува издание в т. нар. Република Северна Македония под заглавие "Македонски народни песни", което е груба фалшфикация на историческата истина. По този повод информационният лидер публикува откъс от очрека за Братя Миладинови в книгата на Антон П. Стоилов „Български книжовници от Македония“ I, печатана през 1922 г. В нея авторът пише, че през юни 1861 г. от печатницата на А. Якич в Загреб е излязло на бял свят едно дело от епохално значение за българския народ и изобщо за славянството. Това е сборникът на братя Димитър и Константина, под заглавие „Български народни песни, събрани от братя Миладиновци, Димитрия и Константина, а издадени от Константина (Загреб, 1861 г.). В сборника са напечатани 660 народни песни, вън от другия фолклорен материал, из Панагюрище, София, Струмишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Охридско, Стружско и Битолско. Тоя сборник не само хвърли голяма светлина върху теориите на славистите и фолклористите за езикът и живота на българите в Македония, както и за характера на българската поезия, но същевременно упражни силно влияние върху творчеството, езикът и речника на много наши видни поети и писатели. Пък и самите братя Миладинови колко високо са ценили народните песни, се вижда от следните места из предговора на сборника:
„Богатството на песните е неизчерпаемо…Народните песни се показалеца на степента на умственото развитие на народа и огледало на неговият живот. Народът в песни излива чувствата си, в тях увековечил живот му, и миналите му подвизи, в тях намира душевна храна и развлечение, за това в жалба и в радост и на сватби и хоро, на жътва и гроздобер, на плетене и предане по поле и гори, щедро изливат песните, както от богат извор, за това можете да са речите, че народът е сякогашен и велик певец“.