Все повече млади хора избират да учат в Източна Европа поради строгите ограничения на местата в медицинските университети във Великобритания, се казва в анализ на Би Би Си.

Фрея Мандапали от Престън е една от тях.

Лекарската професия е в кръвта на 19-годишната Фрея. Родителите й работят в местната болница, а по-голямата й сестра е учила медицина в Единбург и сега работи като лекар.

„Просто се вдъхнових от нея“, казва Фрея.

Но за да бъдеш приет в медицински университет във Великобритания, обикновено са необходими минимум три А-та на А-ниво и високи оценки по други предмети, а Фрея се мъчеше да ги получи.

Въпреки че беше поканена на интервюта, тя не получи нито едно предложение. 

Тя обмисляше да си вземе година почивка, но тогава един семеен приятел й спомена за възможността да учи в Пловдив, в Южна България.

„В началото бях много нервна, но градът е красив и намерих някои страхотни приятели“, добави Фрея, която току-що започна втората си година по медицина.

В Англия около 8126 студенти по медицина започнаха тази академична година, малко над хиляда от тях в Северозапада. 

Това е значително повече от преди две години, когато бяха само 7010, но все още далеч от 15 000, които според правителството са необходими на Англия до 2031 г., за да отговори на търсенето.

Но с ограничението на местата в медицинските университети, конкуренцията за тях е голяма и много студенти гласуват с краката си.

„От уста на уста“

Мохамед Аднан Пател от Болтън току-що започна петата си година в същия университет в Пловдив. И той намери курса чрез „от уста на уста“.

„Един от приятелите ми ми каза, че брат му вече учи в България и че и той самият планира да замине“, разказва той.

„Майка ми беше много притеснена, баща ми искаше да остана силен и независим, но останалата част от семейството ми не знаеше какво да очаква. Но тези притеснения постепенно отшумяха.“

Медицинският университет в Пловдив е един от най-престижните медицински университети в България и привлича много повече кандидати, отколкото приема. Въпреки че изисква академични квалификации, голяма част от процеса на прием зависи от встъпителен изпит.

Веселина Горанова, заместник-ректор по образованието, казва, че студентите им са от Гърция, Турция, Италия, Германия, Канада, САЩ, но добавя, че най-голямата група, „около 40%“, е от Обединеното кралство.

Това може да се дължи отчасти на факта, че занятията за чуждестранни студенти се водят на английски език, но и на добре установената мрежа от агенции, които помагат на тези, които искат да направят тази крачка.

Д-р Мухамад Хамза от Блекбърн се дипломира в Пловдив миналата година и в момента е там, за да помага на новите студенти да се настанят. 

Той работи с MedConnect Europe Ltd, агенция със седалище в Лондон, но с офиси в цяла Източна Европа.

Той казва, че агенцията помага на новите студенти да се справят с трудностите на новия живот в чужбина, като намиране на апартамент, справяне с документи и уреждане на основните нужди.

„Свързваме ги с агентите по недвижими имоти, резервираме им полети. Нашите представители ще бъдат на летището, за да ги посрещнат и да ги закарат до хотелите“, каза той.

Строг график

„Помагаме им с пазаруването – закупуване на спално бельо, прибори за хранене, Wi-Fi, мобилни SIM карти, настройването им. Тъй като те не знаят езика, а ние имаме представители във всяка страна, които го знаят, това става много по-лесно“, добавя той.

Д-р Хамза прекарва по-голямата част от времето си като частен зъболекар в Чорли, където прекарва една година с ментор. 

Фирмата, казва той, дойде в Пловдив, за да наеме зъболекари там.

„Вероятно това се дължи на огромния практически опит, който придобиваме в България“, каза той и добави, че българската система изисква от студентите да изпълняват голям брой относително сложни процедури.

„Така че, когато заминах и започнах да работя като зъболекар в Обединеното кралство, вече имах солидна основа.“

Новите студенти трябва да свикнат със строг график, който често започва в 7.30 ч. сутринта и може да продължи до 18 ч. вечерта. 

Те също трябва да изучават български език, за да могат да общуват с пациентите, които ще лекуват през последните три години от курса си.

Българският, подобно на руския, използва кирилицата и има сложна граматична структура.

Милена Мулешкова е една от тези, на които е възложено да подготвят студентите.

Тя казва, че първата година е посветена на ежедневната комуникация, а втората година се концентрира върху медицинските термини.

Медицинските курсове в България траят шест години, с една година повече отколкото във Великобритания, но това е обичайно в континентална Европа.

В края на курса успешните студенти получават диплома, която се признава от Общия медицински съвет в Англия и им позволява да практикуват в Националната здравна служба (НЗС) без допълнителни изпити.

Това обаче може да се промени през 2028 г., когато Великобритания преразгледа споразуменията си с ЕС. 

Друга потенциална промяна тревожи особено някои студенти.

Националната здравна служба все повече разчита на привличането на медицински персонал от чужбина, за да отговори на нарастващото търсене от страна на пациентите. 

През 2023 г. 68 % от лекарите, които се присъединиха към НЗС, бяха международни медицински висшисти, а броят им се увеличава с всяка изминала година.

Понастоящем НЗС третира кандидатите от чужбина и Великобритания по един и същи начин по отношение на работни места и възможности за обучение. 

Това се превърна във все по-спорна тема за резидентите (по-рано наричани младши лекари) в Англия, които твърдят, че на много от тях в началото на кариерата им се отказва възможността да напредват.

В началото на този месец те гласуваха за стачка поради недостига на места за специализирано обучение.

Но лекарският съюз British Medical Association иска британските висшисти да имат предимство за тези места за обучение. 

Здравният министър Уес Стрийтинг казва, че е съгласен. 

Но това може да означава, че британските студенти, които учат в чужбина, също ще бъдат разглеждани по-неблагоприятно, защото също ще бъдат класифицирани като международни медицински висшисти.

„Това е доста плашещо“

Мохамед Аднаан Пател каза, че симпатизира на голяма част от аргументите, но не на всички.

Той каза: „Това е тема, която се обсъжда често с течение на годините, тъй като се приближаваме към този етап. Това е доста плашещо. Това предизвиква много тревога сред студентите и мен самия.“

Но НЗС също има затруднения да задържи медицинския персонал. 

Миналата година в Северозападна Англия един на всеки десет напусна – въпреки че всъщност това беше по-добър резултат от предходната година. 

Някои са напуснали професията напълно, но други са били привлечени от подобни работни места в Канада, Австралия и страните от Персийския залив, които също провеждат международни кампании за набиране на персонал.

Със застаряването на световното население и нарастването на нуждите от здравни грижи, международната борба за привличане на обучен медицински персонал, независимо откъде идва той, вероятно ще се засили.

Д-р Мухамад Хамза от MedConnect Europe казва, че не вижда търсенето на европейски студенти да намалява в близко бъдеще.

„Виждам, че то нараства, защото търсенето на лекари и зъболекари е голямо не само в Обединеното кралство, но и в целия свят. Не виждам то да намалява. То ще се разширява все повече и повече. І БГНЕС