Битката с Вучич ще е дълга, студентските протести поставиха само началото

Ели Юрукова

Александър Вучич вярва, че ще може да овладее ситуацията с протестите на студентите и в един момент те ще се уморят, защото протестират вече трети месец. Но така се говореше и по време на новогодишните празници, но студентите заявиха тогава, че не е време за празнуване. И сега не е време за празнуване.

Протестите ще продължат. Студентите в този момент наистина са малко уморени и трябва да съберат сили. Проправителствените медии използват този момент и разпространяват лъжата, че протестите отиват в ръцете на опозицията. Студентите няма да позволят това, дори техните университетски професори отказаха да преговарят с Вучич и неговия министър на образованието.

Сърбия има някакво ново лице, тя не е същата каквато беше преди. Има един особен демократичен дух и особена атмосфера, която можете да усетите само, когато сте на протестите. Тази чистота и ентусиазъм, в който искате или не искате, вярвате в тях.

Често ходя на протестите като журналист. Когато ме попитат откъде съм, като заговоря за България, те са много щастливи, че медиите у нас се интересуват от тях и ги отразяват. Студентите споделят, че им е необходима всяка подкрепа, тя е много важна и ценна за тях. Надявам се, че в България медийно ще продължим да ги подкрепяме.

В Сърбия е възможна истинска промяна, но тя не може да дойде така изведнъж. Три месеца не са достатъчни. Знаете колко дълго Сърбия има опит с протестите. Милошевич падна на протести, но още е рано да се говори за края на Вучич. Студентите дадоха началния тласък, но битката ще бъде дълга.

Абсолютно невъзможно е Сърбия да се откаже от дълбоко вкоренения си национализъм.

Но младите хора са се отказали от този екстремен национализъм. Дори казват, че искат една нова Сърбия, за да не бягат на Запад. Те не говорят за „Сръбския свят“ на Вучич. Не говорят за неговите фиксидеи за всички сърби в една държава. Те са много далеч от този лъжлив сръбски патриотизъм и искат да живеят в една нова Сърбия.

Европа сякаш стои настрани от сръбските протести, което може да се тълкува и като индиректна подкрепа за Вучич. Много от наблюдателите се питат, защо е така. Вучич добре манипулира и общественото мнение, и своите европейски приятели, както той ги нарича. Вече манипулира и с приятелството си със САЩ на Тръмп. В този момент той като че ли остава единственият лидер, с който Европа може да разговаря и да очаква нещо от него. Вучич е обещал твърде много на Европа – решаването на проблема с Косово, литият необходим за европейската икономика, стабилност в Босна и контрол над Република Сръбска. В един момент се оказва, че не Вучич е зависим от ЕС, а ЕС е зависим от него. Това са сегашните парадокси.

В Сърбия се очаква Европа да промени своите позиции и да не забравя, че Вучич е диктатор и командва парада сама за своите интереси.

*Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.