Първи оставка подаде министърът за Брекзит Дейвид Дейвис, а след него си тръгна и главният мотор на Брекзита Борис Джонсън. Те разбиха на пух и прах опитите на Тереза Мей да сплоти кабинета си около плана за едно по-меко излизане от ЕС.

Ирландската граница, британската сметка, правата на гражданите - все важни теми преди Брекзита, които бяха премълчани преди референдума. Всяка една от тях е бариера, а всички заедно образуват стена. Но надежда има. (05.12.2017)

Координираната оставка на двама от най-заклетите идеолози на Брекзита хвърля правителството на Мей в истински хаос и разбива надеждите, че през следващите седмици най-сетне ще започнат съдържателни разговори за условията на развода и за бъдещите отношения.

Само преди няколко дни Тереза Мей се опита да притисне до стената изпокараните си министри и така да ги докара до някакво споразумение. Но този опит трагично се провали, както виждаме в момента. Сред британските консерватори цари тежък разнобой по въпроса какви изобщо да бъдат отношенията с ЕС след Брекзита.

Привържениците на твърдия курс не приемат никакви компромиси, докато умерените депутати в Долната камара смятат, че планираният от опонентите им "твърд Брекзит" е истинска лудост. Над тази пропаст не може да се прехвърли никакъв мост. Премиерката се е вкопчила във властта, но никой не знае дали изобщо ще оцелее при един евентуален вот на доверие. Пази я единствено убеждението, че в момента никой друг освен нея не е в състояние да поеме отровната ѝ служба.

Хаос и безизходица

Привържениците на твърдия курс нямат достатъчно парламентарна подкрепа. Ситуацията изглежда патова и безизходна. Цари хаос, а в парламента непрекъснато има брожения, които едва ли укрепват доверието на хората.

Брекзитът разкъсва Великобритания и Консервативната партия и трови политическия дебат. ЕС вече от месеци призовава британското правителство да разговаря не само помежду си, а и с Брюксел. А в момента нещата отиват на още по-зле.

Въпреки това Тереза Мей твърди, че плановете ѝ за по-меко излизане от Евросъюза били истински пробив. Да не забравяме обаче, че тези планове изхождат единствено от британските интереси и в този смисъл могат да послужат единствено като някаква основа за бъдещи преговори. Те са пъстра смесица между малко митнически съюз и парченце общ пазар по британски вкус и в тази си форма не е възможно да получат одобрение в ЕС. За да се оформи решение, което държавите от Евросъюза могат да преглътнат, ще бъдат необходими допълнителни британски отстъпки и преговори за детайлите. Тоест, дори да оцелее в сегашната битка срещу хардлайнерите, в един по-късен момент Тереза Мей може все пак да се препъне в нежеланието на Брюксел да ѝ даде всичко, което тя желае.

За самия ЕС продължаващата неразбория в британското правителство е едно ненужно и нежелано допълнително бреме. В момента има по-важни неща от това да се занимаваш с трайните разпри на различните британски фракции по въпроса за Брекзита. Будещата много тревоги среща на върха на НАТО с американския президент Тръмп, не по-малко застрашителната среща между Тръмп и Путин, споровете около бежанската политика и възходът на популистите в Полша, Италия и Австрия всъщност би трябвало да погълнат цялото внимание и политическите сили на големите държави от ЕС.

Вместо това обаче безплодните дебати около Брекзита изсмукват много енергия и време. А твърдите противници на ЕС във Великобритания сякаш изобщо не разбират световните процеси и в порив на безгранично самонадценяване вярват, че могат сами да се справят с всички предизвикателства.

Напред към пропастта?

Правителството в Лондон все още не е в състояние да каже кой има думата по въпроса за Брекзита и кой точно представлява британската позиция в Брюксел. А докато трае това положение няма никакъв смисъл да се продължават преговорите. Ако обаче сега властта вземе някой от действителните идеолози на Брекзита, Европа може да се прости с всякакви надежди за работещо споразумение. Защото тези идеолози искат само едно: Великобритания да напусне ЕС с гръм и трясък, без никакво споразумение. Част от управляващата партия в Лондон сякаш като сомнамбул се движи към пропастта и никой в Европа не е в състояние да я предпази да не скочи в нея. 

(Дойче веле)