Когато Джордж Клуни влиза в ролята на агент на ЦРУ във филма Сириана, малцина подозират, че историята е вдъхновена от един от най-опитните американски разузнавачи в Близкия изток.

Човекът зад тази история е Робърт Беър – ветеран от Централното разузнавателно управление, който в продължение на две десетилетия работи под прикритие в най-напрегнатите точки на региона.

Беър говори свободно няколко езика, включително арабски и фарси, и има директни контакти с ключови фигури от близкоизточните конфликти. Днес той предупреждава, че ескалацията около Иран може да доведе не само до нова война, но и до сериозен удар върху световната икономика в интервю на Светослав Иванов за Би Ти Ви.

Как Иран се превърна в регионална сила

Според Беър стратегията на Техеран се оформя още след Ислямската революция през 1979 г.

Тогава иранското ръководство започва да изгражда влияние чрез асиметрични методи – подкрепа на съюзнически групировки, контрол върху енергийните маршрути и способност да удря критична инфраструктура в региона.

Ключовият инструмент за натиск е контролът върху Ормузкия проток – една от най-важните енергийни артерии в света.

„Иран разбра, че може да упражнява огромна сила сравнително евтино – като заплашва енергийните маршрути на Персийския залив“, казва Беър.

Петролният натиск – най-силното оръжие на Техеран

По думите на бившия агент Иран може да предизвика глобална енергийна криза само с няколко удара.

Пример за това е атаката срещу саудитския нефтен комплекс Абкайк през 2019 г., която временно парализира част от световните доставки.

Според Беър подобен сценарий може да се повтори.

Иран разполага и с други средства – включително възможността да минира водите на Персийския залив или да атакува танкери с рояци от дронове.

„Достатъчно е един танкер да бъде ударен и застраховането на корабите в региона ще стане почти невъзможно“, предупреждава той.

Ограничените възможности на САЩ

Беър е скептичен и относно военните възможности на Вашингтон.

Според него Съединените щати трудно могат да победят Иран само чрез въздушни удари.

Историята показва, че подобни кампании рядко водят до капитулация – нито в Втората световна война, нито във войната във Виетнам.

„Няма исторически пример държава да се предаде само след бомбардировки“, казва той.

Сухопътна операция също изглежда малко вероятна, тъй като подготовката за подобна кампания би отнела поне шест месеца и огромен военен ресурс.

 Смяната на режима – трудна задача
Според Беър дори евентуалното елиминиране на върховния лидер на Иран Али Хаменей няма да доведе автоматично до разпад на режима.

Причината е силната роля на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, който контролира голяма част от военната и политическата власт.

„Няма очевиден наследник, който да бъде приемлив за Запада“, смята той.

 Риск за Европа
Една продължителна война в Близкия изток може да има сериозни последици за европейската икономика.

Ако доставките на енергийни ресурси бъдат нарушени, Европа ще трябва да се конкурира с Азия за втечнен природен газ.

Това може да доведе до рязък скок на цените и нова вълна на инфлация.

 Големият печеливш
Според Беър най-големият геополитически победител от подобна криза може да се окаже Владимир Путин.

Ако Европа изпита недостиг на енергийни ресурси, тя може отново да бъде принудена да разчита на руски петрол и газ.

„Ако Европа остане без енергия, откъде ще я вземе? От Русия“, казва той.