Оптимистичният сценарий се сгромоляса за часове. Тръмп обеща вчера вечерта, че краят на войната е близо – само няколко часа по-късно дойде потвърждението за минирането на Ормузкия проток. Картината е коренно различна от обещаната. Това заяви пред bTV Александър Николов, зам.-министър на енергетиката в първия кабинет на Стефан Янев .

Енергията като оръжие – познат сценарий

Изводът от конфликта е ясен: САЩ и Израел се опитват да пазят енергийната инфраструктура, докато Иран използва точно енергийните суровини като най-мощното си оръжие. Същото го видяхме през 2022 г. от Русия.
Цените паднаха от 120 към 85 долара за барел – и мнозина побързаха да се успокоят. Но как стана това? Три успоредни изказвания задържаха пазарите: Саудитска Арабия обяви възстановяване на капацитета до 70%, плюс обявеното освобождаване на стратегически резерви до 400 милиона барела. За сравнение – при старта на войната Русия-Украйна през 2022 г. бяха отпуснати около 182 милиона.

Блокирането на протока означава между 20 и 22 милиона барела дневно само като директен ефект от нефтопродуктите. Грубо казано – купува се около 20 дни с надеждата конфликтът да се реши в тях.

Но сигналите не са окуражаващи: „Това, че цените останаха 50% над средните преди стартирането на конфликта е изключително тежък сигнал. Важно е, че все още премиите по застраховане на танкерите са в пъти над нормалните. Тоест, фактическата оценка на хората, които се занимават с това да анализират каква е вероятността един танкер да бъде ударен, е много критична. Засега Европа е в тежка позиция. Колкото по-дълго време продължава конфликтът, толкова по-трудно ще стане за нас."

България: 60 дни резерви – и след това?

Българските резерви ще стигнат за 60 дни. Според Николов това няма да е достатъчно, за да се избегне инфлация. „Повишаване на цените със сигурност ще има", категоричен е той.

Решението, което препоръчва, е :
„Ако е възможно, парламентарно представените партии, министър-председателят и целият Министерски съвет да преразгледат решението, ограничаващо износа на рафинерията и по този начин да развържат ръцете, ако е възможно, в момента 'Лукойл' да заяви по-големи количества за доставка и преработка, което ще даде малко по-широк буфер. Ако всичко се нормализира, количествата петролни продукти ще бъдат продадени лесно на външен пазар. Ако не се, ще даде допълнително още около 40% време в преработка, ако въобще може към момента да се достави суровина."
Откъде ще дойде суровината – това е критичният въпрос. И Николов обобщи:  „Количествата не е задължително да са от Русия. Ако има нужда от нарушаване на санкциите, това е политическа задача, която трябва да бъде комуникирана с Европейската комисия и съответните административни органи, за да дадат подобна дерогация. Колкото по-малко количества преработва рафинерията, толкова по-висока е цената за крайния потребител. Ако не се вслушат, ще си платят политическата цена. Проблемът няма да може да се замете."