Пунктът Рудозем-Ксанти остава затворен заради спогодба между правителствата на двете страни от 1995 г., според която България дава част от водите на р. Места на Гърция, а в замяна Атина се задължава да отвори въпросния пункт
С неизпълнението на Спогодбата от 1995 г. за река Места, Атина цели заробването на България със споразумения за водите в свой интерес. Това заяви пред БГНЕС Асен Личев, хидрогеолог и министър на околната среда и водите от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г.
Неговият коментар е по повод на публикацията в агенцията, че след „влизането на страната ни в Шенген, пунктът Рудозем-Ксанти остава затворен. Създаването му е в резултат на спогодба между правителствата на двете страни от 1995 г., според която България дава част от водите на р. Места на Гърция, а в замяна Атина се задължава да отвори въпросния пункт.“
Това изречение, според Асен Личев показва следните неща:
1. Гърция 30 години не изпълнява Спогодбата от 1995 г. за река Места;
2. Гърция нарушава правата на България като страна-членка на ЕС и НАТО и като Шенгенска страна;
3. Това се прави умишлено с цел да се пренасочи обекта на внимание към водите на река Арда съвсем по византийски и съвсем неоснователно;
4. Целта е заробване на България чрез двустранни споразумения по водите в интерес на Гърция и за сметка на България.
В тази връзка Асен Личев задава следните важни въпроси: „Защо ли ЕС не взима никакво отношение?
Защо ли Специалният комитет за наблюдение по Интеррег, в който участва и ЕК са индиферентни когато една страна-членка е унизена от друга такава? Само защото унизителят е Гърция ли?“
Според него и тук следва генералният въпрос: „Тези 30 години къде са управляващите държавата България и по-какъв начин се опитаха да защитят българските национални интереси?“, подчерта Асен Личев.
Още от Бизнес
Иван Шишков: Ако АПИ е черна каса, най-добре е да стигнем до създателите й
Регионалния министър заяви, че обявява "код червен" за цялата инфраструктура в Северна България
САЩ удължиха с месец срока за преговори за продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“
Лицензът позволява воденето на преговори и сключването на договори до 21 ноември, чието изпълнение обаче зависи от отделно одобрение от американските власти
НСИ: Бюджетният дефицит достигна 4% за 2025 г., висок ръст в държавния дълг
Държавния дълг се е покачил с близо 20 милиарда лева само за година – от 48,851 млрд. лв. през 2024 г. до сегашните 68,057 млрд. лв., съобщават от Националния статистически институт