Да си наемник от частната армия „Вагнер“ означава, че животът ти не струва нищо – същото е и в руската армия, признава пред Euronews бившият „вагнеровец“ Марат Габидулин.

Преди войната в Украйна военната групировка действа в Сирия, Судан, Либия, Мали и Буркина-Фасо. А преди това – в Крим. войниците й са част от „зелените човечета“, окупирали украинския полуостров. Частната армия не е вписана официално сред силовите структури в Русия и де юре е незаконна.

Наемниците работят без договор,

името им не фигурира никъде, нямат право свое мнение,

имат правото да мълчат и да изпълняват команди. Има свидетелства за изключително жестоки престъпления, извършени от тях. За това получават заплати, на които би завидял всеки държавен служител дори в Москва и Санкт Петербург (редови войник на полигона получава 1300 евро месечно, а на война до 4000 евро), но при тях, както в италианската мафия, с пълна сила действа „омертата“, отбелязва Euronews.

Габидулин обаче нарушава мълчанието, поне донякъде. Днес той е на 56 години. Както много други, се присъединява към създадената от „готвача на Путин“ Евгений Пригожин частна армия поради безпътица. Завършва военно училище и 10 години служи в руската армия. След като я напуска обаче

влиза в затвора за убийство

„През 2015 г. бях в дълбока депресия. Беше труден период от живота ми. Бях се изхабил. Беше момент на криза. Не знаех на къде да тръгна, не откривах опора. Имах нужда да намеря посока. Мой приятел от Сибир ми разказа, че е създадена военна структура. Това за мен беше вариант да се върна към професията си.“ – разказва Габидулин.

Преди да влязат във „Вагнер“ наемниците преминават строга проверка за лоялност, включително с детектор на лъжата.

„Проверяваха дали не сме шпиони“, пояснява бившият наемник.

Често във „Вагнер“ се озовават бивши затворници като Габидулин и дори хора, които все още излежават присъдите си.

„Предишната съдимост никога не е била повод за отказ да бъдеш приет във „Вагнер“. Казват ти „няма проблем“. Част от сътрудниците на частната армия бяха бивши затворници. Но все пак по-голямата част от тях бяха бивши военни. Професионалното им ниво беше достатъчно високо. Сега обаче всичко е различно. Особено в групировката, която воюва в Украйна, процентът на настоящи и бивши затворници е доста голям. Не случайно ги наричам групировки. Не броя тези хора в числото на постоянно служещите във „Вагнер“. Това е пушечно месо.“ – продължава бившият наемник.

В противовес на уверенията на руския военен министър Сергей Шойгу, че „животът и здравето на руските военнослужещи винаги е най-големият приоритет“, Габидулин разкрива, че това няма общо с истината:  

„И в армията, и във „Вагнер“ това далеч не е така. В частната армия отношението към теб се основава на твоя статус. Ти си доброволец, дошъл си тук по свое желание. Този статус в Русия означава, че

животът ти няма стойност

Това е правило и го знаят всички руснаци. Затова във „Вагнер“ никой не носи отговорност за твоя живот. Най-яркият пример за това е неуспешният опит за завладяване на завода „Коника“ в Сирия на 8 февруари 2018 г. Това беше необмислена акция, чиста авантюра. Изпратиха ни на бойното поле, а попаднахме под жесток обстрел от американската авиация. Понесохме колосални загуби, а никой не пое вината за това. Всичко остана както преди.“

Габидуллин остава в редиците на „Вагнер“ четири години. В началото е изпратен в Луганск.

„Аз останах с впечатлението, че наемниците всячески се опитват да разпалят отново пламъка на войната. Постоянно провокираха въоръжените сили на Украйна. Непрекъснато преминаваха условната линия, нападаха подразделенията на украинската армия. Правеха засади, нальоти, обстрелваха отсрещната територия. Имаше и

абсолютно непровокиран обстрел по украинска територия

и от страна на Луганската народна република. С абсолютна увереност мога да кажа, че т. нар. „Мински споразумения“ най-често бяха нарушавани именно от Луганската република.“ – признава той.

След това заминава за Сирия. Именно там започва да разбира, че частната армия се превръща в армия от роби.

Решава да опише преживяванията си. Книгата „Два пъти в една и съща река“ се ражда още докато Габидулин е асистент на Пригожин. Олигархът дори я намира за интересна, а после забранява да бъде публикувана. Авторът прави опити за издаването й преди 2 години докато все още е в Русия, но е принуден да се откаже – към него дори са отправени рафинирани заплахи:

„Започнаха да ме убеждават, че това ще навреди преди всичко на моите бойни другари. Твърдяха, че заради мен ще ги разпуснат, ще ги оставят без пари. Казваха, че ще изгонят ранените от болниците. Ще ги оставят без нищо. Трябваше да предприема някакви мерки, за да не бъде издадена книгата ми. Тогава се огънах под тези думи. Не ме заплашваха открито. Много умело ми намекнаха, че моите близки хора ще имат много големи проблеми.“

През март, малко след руското нахлуване в Украйна, Габидулин сменя Русия с Франция. Именно там е публикувана неговата книга, а през миналата седмица излезе и нейното полско издание. Българско издателство също е проявило интерес към историята му, но все още не е ясно кога „Два пъти в една и съща река“ ще излезе у нас. Дотогава той се надява на политически промени в Русия, които да му позволят да се прибере у дома.