Понятието "Труд и социални грижи" за социалната политика е странно за бившия ресорен министър Христина Христова. Отдавна - от 20 г., не се казва социални грижи, посочи тя в интервю пред БНТ.

Проследих до около 60 предложения в преговорите по темата и повечето партии даваха доста добри, но това, което трябва да се направи в коалиционното споразумение е да се изгладят противоречивите неща - за пенсиите, минималната работна заплата, стандартите за социални услуги, посъветва тя.

Христова добави, че всички са поставили въпроса за минималната работа заплата, която е дискусионна. За нея трябва да се спазват и европейски директиви и да се съветват със социалните партньори - работодателите и синдикатите са на противоположни позиции, отдавна у нас този въпрос е нерешен, уточни тя. По нейни сметки минималната работна заплата е около 50% от средната работна заплата - от 1525 лв. трябва да е 762 лв.

Ако може правителството да се опре на диалога между социалните партньори, в 6 държави става на основата на договаряне между партньорите, в 21 държави става чрез законодателството. Спорът е много голям, синдикатите извеждат социалните функции, работодателите - икономическите функции, икономическият растеж, БВП - тема, която предстои на новото правителство да я решава. Над 350 000 получават минимална работна заплата в България, посочи тя и добави, че последните години е увеличена с 27%, но предстои да се разгледа и увеличението на 710 лв.

Втора важна тема - дебатът за, започна още в 46-то Народно събрание, но с политически оттенък, посочи Христина Христова. Имаше промени от 25 декември, други от 1 януари. Тя не може да си обясни защо е сложена дата последните дни на декември да се увеличи минималната пенсия на 370 лв. и идва въпросът от 1 януари какво ще получават хората с минимална пенсия, дали добавката ще се продължи, дали ще е половината на 120 - 60 лв., коментира тя.

Преизчислвянето на пенсиите от 1 януари - също тежи като въпрос, но трябва да се каже откровено, че няма съвършени начини за това и винаги част от пенсионерите ще са ощетени, посочи бившият социален министър.

БСП настояват пенсията да е върху средния осигурителен доход от 2018 г. или 2017 г. - експертите казват, че тези, които са пенсионери, няма да имат принос за производство на среден осигурителен доход, ако сегашният парламент не направи промени - да се увеличи коефициентът на тежест на осигурителния стаж от 1.2 на 1.5 - значи 12.5% увеличение на пенсиите, анализира още Христова.

Политизирането на дебатите по бюджета не е нещо ново, въпреки стремежа към коалиционно споразумение, има партии с различни идеологии, коментира и тази тема Христова. Тя изрази надежда политическият дебат да се опре на експертния дебат.

На въпроса за предложението да се оптимизира държавната администрация - по думите й - трябва да стане след сериозен анализ. Христина Христова смята обаче, че "някъде дори ще трябва укрепване - АЗ, АСП, Агенцията за хората с увреждания". Тези хора работят по 8 часа на ден - социални работници, специалисти, и то при не много добри условия, в напрежение, посочи тя.

Голяма част от хората са привърженици на намаляване на броя на администрацията, но това е, защото не се оценява услугата и има причини за това, всеки е попадал на гишета с бюрокрация, уточни още Христова. Ако се случи съкращаване - по думите й трябва да има активна политика на пазара на труда. Ако се каже какво е държавата - това е нейната администрация, категорична е Христова.