Окръжният съд в Добрич осъди прокуратурата да заплати 50 000 лева на пострадал от т.нар. Възродителен процес по време на комунизма. Обезщетението е за претърпените от Х.М. неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното през януари 1991 г. разследване, което и досега е висящо, съобщи съдът в Добрич.

В исковата си молба по Закона за отговорността на държавата Х.М. посочва, че е пострадал по воденото следствено дело заради задържането му и лишаване от свобода през 1985 г., тежките условия, мъченията и изтезанията, на които е бил подложен и принудителното му изгонване от България през 1989 г. Ищецът настоява, че прекомерната продължителност на разследването нарушава правото му на разглеждане и приключване на делото в разумен срок, регламентирано в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

При старта на Възродителния процес Х.М. е учител по физика в с. Коритен. През 1985 г. той е мобилизиран и изпратен във военно поделение в Роман, където му е сменено името. При завръщането му у дома в края на февруари бил убеждаван да се включи в пропагандата по селата, че смяната на имената е правилна. Тъй като отказал, бил заплашен, че ще пострада и през март същата година бил арестуван.

В МВР прекарал 65 дни, като семейството му дълго време не знаело къде е. В средата на юни бил въдворен в лагера в Белене. През ноември 1985 г. бил освободен, но не му било разрешено да работи като учител, а бил изпратен на работа в овцеферма.

През месец май 1989 г. принудително бил изгонен от България. С много трудности семейството му дошло при него след 5-6 месеца, където и останали да живеят.

Х.М. настоява да получи 120 000 лева обезщетение, но съдът оценява вредите му на по-малко.

Прокуратурата пледира, че продължителността на разследването е заради сложността му, огромния брой пострадали, повечето от които намиращи се извън страната, както и задължителните по закон множество процесуални действия, в това число изготвяне на следствени поръчки до Турция, пише "Сега".

Според съда обаче забавянето е неоправдано. Единственият начин, по който може да бъде оценен общият срок на наказателно производство от три десетилетия, е като прекомерен, коментира съдът.

"Изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване е въпрос на организация и воля за извършване на необходимата оперативно-издирвателна работа по установяване на пострадалите при положение, че е на разположение ресурс на цяла една държава, а делото е от особено обществено значение", пише в решението си съдия Диана Дякова. Тя допълва, че Х.М. и останалите пострадали нямат никаква вина за забавянето на разследването.

Решението на Окръжния съд в Добрич не е окончателно и може да се атакува на още две инстанции.