Бизнес и синдикати посочиха червените линии във фискалната политика

След период на липсващ диалог, преговорите с Министерството на финансите са възстановени. Това заявиха в ефира на БНТ Пламен Димитров, президент на КНСБ, и д-р Боян Николаев, зам. изпълнителен директор на КРИБ

Основната цел на социалните партньори е да се намерят работещи формули за приемане на Бюджет 2026 преди Коледа. Тази цел е пряко свързана със стратегическата амбиция за влизане в Еврозоната, която според д-р Николаев предоставя ключови инструменти за овладяване на инфлацията и стимулиране на икономиката. Двете организации очакват ключова среща утре, на която трябва да се постигне окончателно съгласие.

Двете страни запазват твърди "червени линии" относно фискалната политика. И КНСБ, и КРИБ са категорично против каквото и да е повишаване на данъчно-осигурителната тежест.

Д-р Николаев подчерта, че България не е държава с ниски данъци и всяко увеличение би подкопало икономическия растеж, постигнат чрез балансиран бюджет и проста данъчна система. Освен това, бизнесът настоява за отпадане на регулаторни тежести като СУПТО и проследяването с GPS, които смята за излишни и генериращи загуби. Въпреки тези твърди позиции, д-р Николаев призна, че страните вече са "по-близко" до компромис, отколкото в началото на преговорите.

В търсене на ресурси за покриване на дефицита и избягване на повишаване на осигуровките, бизнесът е предоставил алтернативни предложения за спестявания и допълнителни приходи на стойност 1.8-1.9 милиарда лева. Един от основните източници е коригиране на Минималните Осигурителни Доходи (МОД). Д-р Николаев определи като "абсолютно нелогично" замразяването на МОД на ниво минимална заплата за ръководни кадри и квалифициран персонал, което позволява "осигуряване на сиво". Актуализирането на тези прагове може да донесе до половин милиард евро допълнително в бюджета. Като друг възможен ресурс се посочва преразглеждане на капиталовата програма, където може да се спестят 500-600 милиона евро, тъй като години наред планираните средства не се усвояват.

И синдикатите, и работодателите са единодушни по въпроса за премахване на автоматичните механизми за увеличаване на заплатите в определени държавни сектори (напр. МВР), като ги определят като основна причина за инфлационна спирала.

Пламен Димитров настоя за повишаване на заплатите в администрацията с около 10%, но увеличението да става на база оценка на изпълнението, а не хоризонтално. Той акцентира върху проблема с раздутия обществен сектор (с 20% по-голям от средното за ОИСР), който в условията на спадаща демография създава натиск върху пазара на труда и несправедливост.

По отношение на местните финанси, бизнесът предлага преразглеждане на данъчните оценки на имотите, които силно изостават от пазарните цени, за да се осигурят повече местни приходи и автономност на общините, намалявайки нуждата от големи трансфери. Д-р Николаев обаче е категоричен, че това не трябва да засяга единственото жилище на гражданите. Повдигнат бе и въпросът за прозрачността на 1 милиард лева, насочен към общините чрез увеличаване на капитала на ББР, като и двамата призоваха за изключително внимание към корупционните рискове при подобни механизми и при концесионирането.

Пламен Димитров коментира протестите, като посочи, че хората са гневни по различни причини

"Хората, които ние водихме в понеделник, искат повече доходи и по-голяма сигурност", настоявайки да не им се бърка в джоба и да се компенсират високите цени в магазините. Той обаче направи разграничение, че "други протестират против даден дивидент, трети протестират против правителството", като заключи, че онези, които са мотивирани от бюджета, би трябвало да намерят решение, ако страните се разберат. Самите лидери на КНСБ и КРИБ заявиха, че няма да участват в партийни акции. Димитров обаче не изключи възможността за протест на синдикатите, ако разговорите се провалят.