„Започвам да се страхувам от всяка следваща мярка, която е в подкрепата на бизнеса, защото тя става все по-лоша.”
„В момента от крехкия оптимизъм, че нещо може да се направи, идва ужасът, че нищо няма да се направи.”
„... Само че в тези сложни времена, когато не е определен срокът на кризата и зависи от ирационални процеси, докато дойде краят на спасението, може да няма какво да се спасява.”

Това са част от мъдрите умозаключения на Радосвет Радев, дадени вчера (6 април 2020 г.) в интервю за „24 часа”.

Там той е представен като председател на Българската стопанска камара, избран през 2018 г.

Удобно е пропуснато е да се посочи, че Радев е осветен като агент на Държавна сигурност, сигурно защото това няма чак толкова голямо значение.

Сайтът desebg.com припомня, че той е с установена и обявена принадлежност от Комисията по досиетата.

Осветен е през 2009 г. при проверката на собствениците на електронните медии и лицата на ръководни постове в тях.

Агентурното му минало е огласено в качеството му на изпълнителен директор в „Дарик радио” АД  и собственик в „РИНГ-С.В.” АД.

Агент на Шесто управление на ДС

От запазените в архивите на ДС документи Комисията по досиетата установява, че Радосвет Радев е вербуван отШесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия през 1988 г. като агент под псевдонима „КАРАК”.

Документите, удостоверяващи принадлежността му, според закона за досиетата, са: вписване в регистрационния дневник, картони в картотеките с неговото име, писмо от 27 февруари 1990 г. за унищожаване с протокол от 7 януари 1990 г. личното и работно дело на агент „КАРАК” и писмо от 1990 г. с искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент „КАРАК”.

При обявяването му през 2009 г. Радев лаконично коментира, че това е било неуспешен опит за вербовка.

През 2012 г. той е огласен отново при проверката на Българската стопанска камара в качеството му на член на Управителния ѝ съвет (от 2018 г. е неин председател), която гъмжи от агенти на комунистическите служби.

Следват други ръководни постове, които той заема:

- 2017 г. – управител (1993-1996) в „ Дарик Асет Инвестмънт” ООД с предишно наименования „Финансова къща Дарик” ООД – при проверката на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества;
- 2017 г. – лице – едноличен търговец – купувач по договор за приватизационна продажба – ЕТ "Радосвет Радев - Радио", гр. София – при проверката на отрасловата приватизация – приватизирани държавни предприятия по 102 броя договори за приватизационна продажба, както и дружества, еднолични фирми, еднолични търговци и физически лица (купувачи), придобили акции или дялове в тях;
- 2018 г. – член на Управителния съвет на Българска федерация "Стрелба с лък" (2000-2001);
- 2018 г. – член на Управителния съвет (2003-2004) и  член на Управителния съвет (2003-2004) на Българска федерация по шахмат.
- 2019 г. – член на контролен орган (Надзорен съвет)  в периода 1996-1998 г. на Обединен български приватизационен фонд „Доверие” АД.

Смяна на платната: От журналистиката в бизнеса

Преди 10 ноември 1989 г. г. Радосвет Радев, който завършва право, работи като журналист – водещ в програма „Христо Ботев” на Българското радио. Тогава е вербуван за Шесто управление на ДС –  отделът, който следи интелигенцията и по-конкретно отделението, което отговаря за средствата за масово осведомяване, сред които е и Българското радио.

С вятъра на демократичните промени радиожурналистът изведнъж сменя амплоато си – впуска се в бизнеса. Както пише в един от по-подробни потрети за бизнес начинанията на Радев във в. „Банкеръ” още в първите мътни години на прехода името му протича в множество фирми , но с фирмата „Артрейд” осъществява през 1991 г. износ на цветни метали (самият той не говори за тази метална авантюра).

Иначе с охота разказва как е работил по 20 часа на ден с „всичко, което можеше да стане нещо”.

Три приватизационни фонда

Както  „Банкеръ” посочва, не Дарик радио, с което Радев се отъждествява, е неговото голямо бизнес достижение, а участието на едноименното дружество в цели три приватизационни фонда.

Сред тях е и най-големият в страната приватизационен фонд "Доверие", учреден по време на кабинета на БСП с Жан Виденов, когато бившите комунисти стартираха масовата „социална” приватизация, родила не един или двама олигарси.

Между София и Виена

Но не си мислете, че Радосвет Радев е сред тях. Не е, защото винаги, както сега, мисли за доброто на родния бизнес.

Е, както в. „Стандарт” писа през 2013 г. няколко години по-рано той си купува хотел във Виена, но не за друго, а защото по собствените му думи „единственият аргумент за това нещо не са били инвестициите, а мястото за получаване на образование на децата ми” (може да си го позволи човекът – купува си го, защо не).

Не трябва в никакъв случай да му завиждате, а да се отнесете с пълно разбиране , че държавата трябва да направи всичко възможно да спаси бизнеса на такива видни строители на капитализма, пръхнали се в годините на посткомунизма.

Още от бизнес империята

О, с приватизационните фондове не свърза бизнес империята на Радоствет Радев, а само започва.

В различни периоди той освен на "Дарик Радио" АД, той е изпълнителен директор и на "Дарик – офиси и хотели" АД и "Бул-маш" АД.

И още – председател е на Съвета на директорите на "Геология и геофизика" АД, "Дарик имоти България" АД и "Доверие-Капитал" АД. Член е на Съвета на директорите на "Доверие-Брико" АД и на курортен комплекс "Албена" АД.

И още – член е на Надзорния съвет на "Медика" АД и на "Доверие – Обединен холдинг" АД, както и на управителния съвет на "Елит" АД-Павликени.
През 2013 г. той продава на Нова тв 70% от компанията си „Дарик нет” АД, в който влизат сайтът за видообмен VBOX 7, българската платформата за електронна поща abv.bg и  новинарските сайтове Vesti.bg, DarikNews.bg, Sportni.bg и Gong.bg.

Нито се чувствам богат, нито грешен, нито виновен

Да, медиите и многото имоти, както и туризмът в Албена са важна част от бизнеса на Радосвет Радев, който е пословично скромен, както казва сам в едно интервю: 
„Нито се чувствам богат, нито се чувствам грешен, нито се чувствам виновен – смятам, че правя доброто, което мога да направя за децата си и толкова. С времето хората започват да искат прости неща. И това са простите неща, от които има нужда всеки.”

Може би действително за себе си е прав да бъде толкова черноглед в кризата с коронавируса и да вещае такъв апокалипсис в България, какъвто сигурно не сме гледали и след БСП при Виденов.

А моето лично богатство е... Глупости, тя държавата за какво е?

Макар да е много, ама много странно днес загрижените за българския бизнес бизнесмени от този калибър да не казват: 
в моите компании работят толкова и толкова човека, осигурявам толкова и толкова семейства, печалбата ми е в размер на толкова и толкова хиляди или милиони лева, от тях ще заделя за еди колко си време тези и тези средства, за да си подкрепя работници; личното ми богатство възлиза на толкова и толкова милиони, от тях ще заделя толкова, за да си подкрепя бизнеса за известно време, колкото ми позволяват силите и средствата.

Никой досега не го казва това. Защо да чакаме и бизнесмени като Радосвет Радев да го кажат, когато от години се оплакват, че капиталистите в България били забити в кьошето?

Тя държавата за какво е? Нали е за това – в трудни времена, като днешните, да им спасява бизнеса.