25 март

Християните посрещат Благовещение, един от най-светлите и тачени празници.  Това e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. На този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, Син Божий, нашия Учители Спасител.

Памет за знамението са съхранили и нашите предци, превръщайки го в част от народния календар. Празникът наричат

БЛАГОВЕЦ

или още Половин Великден.

В представите на българина с Благовец се свързва настъпването на пролетта. Нейни вестители са лястовичките, които се връщат от топлите страни, и мечките, които се събуждат от зимен сън, къпят се в реката, а водата след тях става лековита.

В този ден кукувичките, които са орисани да бъдат неми, започват да кукат – добър знак за здраве и благополучие. Затова преди да чуят гласа им, всички хапват по залък хляб и слагат дребна пара в джоба си, за да са жизнерадостни и засмени. А момите обръщат няколко камъка и гадаят щастливи ли ще са в брака.

Старо поверие разказва, че на Благовец от дупките си излизат всички змии и гущери. В древните вярвания това са земни твари, в което съжителстват добро и зло. Те са родов тотем, благодетели и пазители на семейното огнище. Затова много често са изобразявани върху украшения и съдове като апотропей срещу болести и зли демони. В същото време хората вярват, че змията е хитро, коварно и дори смъртоносно животно, което често носи много беди и смущава живота на хората.

С тези противоречиви мирогледни представи змията присъства и в българската традиция. За едни тя е истински благодат. Вярва се, че първото полязване на змия е лековито, че изваждат в този ден големи богатства от земята. Главите им имат магическа сила, която врачки и баячки използват, за да правят с тях 

магии за омайна любов и щастлив брак

За други пък змиите и гущерите са жива напаст. Още от сутринта обредно гонят злите гадинки от нивите и градините. Жените премитат къщите и палят голям огън, който обикалят три пъти, а пепелта разпръскват в двора и стопанските постройки, съскат с уста и удрят по метални предмети, за да прогонят зловредните твари.

От огнището носят жар, с която ръсят в градините, като наричат: ”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони”.

По стар обичай на Благовец се яде риба. Традиционно стопанката приготвя

обредна храна ‘рибник’-

шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Пекат сладък кравай, с формата на змия, от който хапват малки и големи, за да се предпазят от вредните животинки. Приготвят благовешки хляб ‘лечник’ - две кори тесто, между които се слагат всякакви зеленчуци, с който символично посрещат пролетта.

Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.