В по-голямата част от Европа недостигът на вода се превръща във все по-сериозен проблем, тъй като по-честите засушавания, предизвикани от климатичните промени, задълбочават трудностите, породени от остарялата инфраструктура.

В България водопроводната мрежа, изградена предимно преди четири десетилетия от комунистическото правителство – както и в Украйна – е зле поддържана, а ресурсите се управляват неефективно, пише Bloomberg.

Като пример се посочва селото Хаджидимитрово – местните жители се оплакват, че живеят сякаш в XIX век. Модернизацията върви бавно и е хронично недофинансирана, а организации като Световната банка заявяват, че секторът е подложен на широко разпространена корупция.

Миналата година проектът за подмяна на водопроводната тръба в селото имал бюджет от 655 хиляди долара. Но кладенците, които събират повърхностна вода, почти пресъхнали. Наложило се да се пробие нов временен сондаж.

Въпреки това, заради водния режим чешмите работят през ден, а еднократната доставка на бутилирана вода от правителството – 38 литра на човек – едва стига за пиене, особено през лятото, когато температурата редовно надхвърля 35°C.

Погледнато в по-широк план, в цяла България от юни до септември около половин милион души, или 8% от населението – приблизително в една трета от страната – изпитват трудности при къпане, пускане на тоалетна, пране на дрехи и миене на съдове. Това показват данни на екологични организации.

Добивът на слънчоглед и царевица – основни земеделски износни култури – може да падне до най-ниското си равнище от десетилетия заради ограниченията в напояването. Фермерите казват, че грижата за добитъка става все по-трудна.

Без кардинални промени последствията могат да бъдат ужасни. Ще се стигне до поскъпване на водата и храните, както и до значителни рискове за здравето на населението.

Анализатори отбелязват, че подобен цикъл на повишаване на температурите, засушавания, както и недостиг на подпочвени и повърхностни води, заплашва и останалата част от Европа.