Руската компания „Газпром“ тихо отложи плановете си за разработване на нов център за разпределение на газ в Турция, затваряйки вратата пред потенциалната възможност да си възвърне позициите на европейските пазари, загубени след нахлуването в Украйна, пише агенция Блумбърг.

С излизането от строя на газопроводите „Северен поток“, водещи към Германия, и изтичането на срока за транзита на газ през Украйна през 2024 г., „Газпром“ проучваше Турция – която вече е свързана с два големи руски газопровода – като начин да се върне в Европа, която беше най-големият й експортен пазар. Но след месеци на обмисляне на варианти, компанията стигна до заключението, че това не е осъществимо и до голяма степен е спряла работата, твърдят запознати с въпроса.

В резултат на това „Газпром“ загуби възможността да възстанови поне част от доставките на газ за Европа, които преди това носеха около 8 милиарда долара приходи на месец. Въпреки това, според източници, в компанията от самото начало е имало скептични оценки доколко турският план ще проработи.

През октомври 2022 г., само няколко седмици след мистериозната експлозия на газопроводите „Северен поток“, Путин за първи път обяви идеята за създаване на газоразпределителен център в Турция. Тъй като енергийното влияние на Кремъл в региона бързо намалява, той очерта план, според който Турция един ден ще получава количества, равни на капацитета на повредения газопровод „Северен поток“ - около 55 милиарда кубически метра годишно. Проектът изисква скъпи допълнителни газопроводи през Черно море, но според Путин щял да бъде „икономически изгоден“ и по-безопасен от другите европейски маршрути.

Идеята за турски център не е дошла от „Газпром“ и вероятно е възникнала в политическите кръгове, близки до Кремъл, коментират запознати с въпроса. Мениджърите на компанията първоначално били изненадани, когато Путин промотира публично концепцията. Въпреки това, експортният отдел на газовата компания започнал активно да работи по плана.

За някои служители на държавния руски газов гигант, особено тези, които работят в търговския отдел на „Газпром Експорт“, идеята за турски хъб изглеждаше като ново начало и начин да се заемат с нещо, след като загубиха такава голяма част от международния пазар на компанията, разказва един от събеседниците на агенцията. Предложението получи подкрепа и в Турция, която е нетърпелива да се превърне в регионален център за търговия с газ със собствен ценови индекс.

Въпреки интереса на Анкара и уверенията на Москва през 2022 и 2023 г., че преговорите ще отнемат само няколко месеца, проектът не е напреднал.

Докато „Газпром“ проучваше подробностите на предложението, интересът му намаляваше. Според първоначалните дискусии Турция е планирала да продава газа, доставян до хъба, а „Газпром“ да действа само като доставчик, поясняват запознати с преговорите. Според тях, руската компания не е искала да даде на Турция толкова голям контрол.

Според един от източниците, капацитетът на турските газопроводи към Гърция и България, които са членки на ЕС, е твърде ограничен, за да поеме значителни допълнителни доставки. Такъв ограничен потенциал за трансгранични потоци подкопава перспективата за пълноценен турски хъб със собствен ценови индекс, допълва източникът.

През миналата година, по време на среща с турския президент Реджеп Таип Ердоган, Путин повтори, че турската идея все още е на дневен ред и ще спомогне за създаването на „балансирани ценови механизми“ за руския газ. Въпреки това, вече имаше признаци, че амбициите отслабват, тъй като преди това руският автократ беше изключил възможността за съхранение на големи количества руски газ в Турция, което е предпоставка за създаването на голям хъб.

Шефовете на „Газпром“ отдавна са престанали да обсъждат турския хъб както вътрешно, така и на срещи с правителствени служители, казват източници.

Позицията на Турция по отношение на плановете за газовия хъб не се е променила и страната остава готова да сътрудничи на Русия в рамките на съвместно предприятие за тази инициатива, според пожелал анонимност турски служител. Той обаче признава, че процесът е забавен.

Отлагането на проекта не засяга сегашната дейност на „Газпром“ с Турция, която остава един от най-големите купувачи на неговия газ. Въпреки това, това показва, че Русия, някога най-големият доставчик на тръбопроводен газ за Европа, има малки шансове да възвърне влиянието си в региона при сегашния политически климат, обобщава Блумбърг. /БГНЕС