Брутният външен дълг на България възлиза на 49,019 млрд. евро към края на месец декември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение от 8,7 на сто на годишна база или ръст от 3,939 млрд. евро. За сравнение, към края на декември 2023 година нивото на брутния външен дълг е достигало 45,079 млрд. евро. Равнището на брутния външен дълг към края на 2024 година се равнява на 47,9 процена от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Година по-рано съотношението е възлизало на 47,6 процена от БВП.

В края на декември 2024 г. краткосрочните задължения са 9,444 млрд. евро (19,3 процента от брутния дълг, 9,2 процента от БВП) и се повишават с 1,013 млрд. евро (12 на сто) спрямо декември 2023 г. (8,431 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, и 8,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,574 млрд. евро (80,7 процента от брутния дълг, 38,7 процента от БВП) в края на декември 2024 г., като нарастват с 2,926 млрд. евро (8 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (36, 648 млрд. евро, 81,3 процента от дълга и 38,7 процента от БВП). Към края на декември 2024 г. 30,027 млрд. евро (61,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения при 80,4 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на декември 2024 г. е 12,933 млрд. евро (12,6 процента от БВП). Спрямо края на декември 2023 г. (10,934 млрд. евро, 11,5 процента от БВП) той нараства с 1,999 млрд. евро (18,3 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,965 млрд. евро (1,9 процента от БВП). Те намаляват със 103,6 млн. евро (5 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (2,068 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" са 8,393 млрд. евро (8,2 процента от БВП). Те се повишават с 1,591 млрд. евро (23,4 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (6,801 млрд. евро, 7,2 процента от БВП).