Юлиана Методиева

Не е сигурно дали Венелин Петков ще бъде новият генерален директор на БНТ, както твърдят медийните врачки. Сигурно е само, че новинарският инстинкт на хората от Сан Стефано е обратно пропорционален на набъбване на телесното им тегло и изкачването в кариерата. Преди години репортери от обществената телевизия търчаха с микрофон и камера след протестиращите пред двореца срещу войната в Ирак. Днес явно им е писнало да го играят професионалисти. Няма как да се обясни иначе защо не се видя в ефир протеста за достойна помощ за Украйна снощи. Ама били само 200 души. Че то и на протеста срещу войната в Ирак бяха толкова!

Проблемът на медийните труженици на данъкоплатска заплата е сериозен. Не съм сигурна, че новият генерален директор ще  им намести фокуса. Как се отразяват вълненията и исканията на гражданското общество ли? Първо, питаш в нюзрума кой е организаторът. Ако има известно име, да речем, може да се мръдне с някой оператор. Ако обаче не е Костадин Костадинов или Арман Бабикян, не си струва. Когато пред паметника на Васил Левски преди години Волен Сидеров държа реч, издържана в стила на местния националистически бандитизъм, речта я засне само камерата на Сашко Диков. Онези от БНТ ги домързя. Поогледаха маршируващите членове на Атака, изпушиха по цигара, доскуча им и се врътнаха обратно в сградата на ул. "Сан Стефано". За протокола - Венелин Петков тогава беше репортер и водещ в най-голямата частна телевизия. И на бтв не им беше интересно да заснемат тълпите с пламтящи като факли лица около черната тужурка на Волен. Във Факултета по журналистика после се направи анализ на Сашодиковите кадри от този трети март пред Паметника на Левски. Косите на преподавателите настръхнаха от съвпадението на нацистките речи на Хитлер с тези на нашето момче.

На митинга снощи се казаха изключително важни неща. И за страхливата негодност на управляващите, за безобразията на вицепремиера Константинова, за това, къде са парите от ЕС и защо са празни рафтовете в разпределителните центрове с храна за бежанците. Добре, че са онлайн медиите. Новините там са демократични и достъпни. Журналистите им търчат по терена на събитията ако ще да са в Овча купел, или в Люлин. 

Преди време имаше някаква медийна организация, която стимулираше репортерите да не висят само пред вратите на Парламента, парламента и Министерски съвет, а да търсят новините от и за хората. От медийната организация не остана нищо. Части от нея раздават журналистически награди на Свети Влас, без да им трепне окото в каква секта са се превърнали. А сектите по правило са клаустрофобични, къде ти да се омесят с гражданското общество!

Митингите по повод безжалостната украинска война в сърцето на София са индулгенция за огромната вина и грях на днешните български депутати и коалиционното правителство на ПП. Сигурно някога софиянци ще дочакат такъв генерален директор на обществената си телевизия, който да накара репортерите да работят като в СНН. Да се изпопребиват от търчане, само и само да не пропуснат какво важно се случва не само с хляба на хората, но и с представата им за солидарност към страдащите от войната.