БОК показа шокираща мизерия в централата си - наследство от Стефка Костадинова

Българският олимпийски комитет (БОК) алармира за катастрофалното състояние на материалната база, в която се помещава централата на организацията в София. Ръководството на комитета допусна медиите в сградата, за да покаже реалните условия, при които е принудена да работи една от най-важните спортни институции в страната, съобщи БНТ.

Най-фрапираща е ситуацията в подземните етажи на сградата. Именно в мазето, което страда от сериозна влага и лоши битови условия, в момента се съхранява целият исторически архив на БОК – документи, снимки и паметни знаци, проследяващи вековната история на българския олимпийски триумф.

Новият главен секретар на комитета Данаил Димов разкри, че гледката доскоро е била още по-отблъскваща.

„Поканихме ви, за да видите при какви условия е работил и трябва да работи БОК. В последните 20 години ситуацията е тази. Това, което виждате в момента, е резултат от три седмици ударно почистване, при което изхвърлихме тонове боклуци“, коментира Димов.

Оказва се, че най-голямата налична зала в сградата е твърде тясна, за да побере дори членовете на Изпълнителното бюро, което по устав се състои от 21 души. Поради тази причина от години БОК е принуден да харчи държавни и спонсорски средства за наемането на външни помещения всеки път, когато трябва да се проведе официално събрание или заседание.

Случаят с централата на БОК е поредният класически пример за български административен абсурд. Сградата на улица „Ангел Кънчев“ е архитектурен паметник на културата, но вместо да бъде гордост, тя се е превърнала в заложник на бюрокрацията. Тъй като всеки ремонт изисква тромави и продължаващи с години съгласувателни процедури с Министерството на културата и НИНКН, институциите просто са вдигнали ръце.

Години наред тази база е и обект на тихи спорове за собственост и финансиране между спортното министерство и комитета. Резултатът? В условия на вечно „удължени“ бюджети и липса на целеви средства за капиталови разходи, сградата буквално е оставена да се разпада в продължение на две десетилетия.

Грозният контраст обаче е другаде. Докато българските спортисти продължават да носят световна слава и олимпийски медали на България, административното сърце на родния олимпизъм е принудено буквално да крие историята си в прашното мазе, а ръководството му – да скита по наети зали, за да взема решения.

Когато тоновете боклук се изхвърлят по-лесно от тоновете бюрокрация, проблемът отдавна не е в липсата на пари, а в липсата на държавническа грижа.