Перспективата за бързи мирни преговори между САЩ и Иран остава малко вероятна, въпреки появата на нов дипломатически план. Това мнение изрази в ефира на Евронюз дипломатът и анализатор Боян Радойков, който от много години живее и работи в Париж. 

„Определено можем да се надяваме, но е прекалено рано за това“, заяви дипломатът.

Той подчерта, че сигналите на терен са противоположни относно дипломатическите намерения: „Когато има предложение за мир, а отговорът са ракети и бомби, ясно е, че още не е дошло времето за преговори“.

Според него предложеният от Вашингтон план има по-скоро вътрешнополитическа цел. „Това е предложение по-скоро за вътрешна консумация“, коментира Радойков, като добави, че доверието към американското ръководство е ниско сред глобалните играчи. По думите му „нито в Европа, нито в Русия, нито в Китай някой му вярва“, а действията на президента се възприемат като част от по-широка политическа стратегия.

В рамките на един месец ще стане ясно какви са контурите на прехода към мирни преговори. Ще започне да се вижда контурите, какво биха представлявали едни преговори и кога, прогнозира Радойков, още повече, че военното напрежение в региона също не показва признаци на деескалация.

Дипломатът посочи, че американското присъствие не е достатъчно за мащабни операции: „3000 войници са може би единствено за някои операции на командоси“. В същото време Иран демонстрира значителна устойчивост: „Иран се оказа много по-сериозно подготвен, отколкото са си мислели“, подкрепян и от международни партньори.

Иран не е Венецуела. 40 години се занимават да се подготвят за тази инвазия и голяма част от обществото, което е фанатизирано на тема война със САЩ, в момента е техният звезден миг, така че не трябваше в нито един момент да се подценява тази устойчивост. Русия и Китай помагат с разузнавателни средства, с различни други екипировки, които се дават и така нататък, посочи той.

Икономическите ефекти вече се усещат глобално, особено в Европа. „Ще плащаме високата цена във всяко едно отношение“, предупреди дипломатът, като даде пример с ръста на цените на горивата и зависимостта на континента от външни ресурси. Той отправи и критика към европейската позиция, определяйки я като пасивна: „Европа показва слабост“, което според него може да има дългосрочни последици в един все по-напрегнат геополитически контекст.

За Европа се опасявам единствено за слабостта, която показва. Когато се водят такива действия, а Европа единствено осъжда, апелира, приканва – всички глаголи от речника на слабите в геополитиката. Това е притеснителното, изтъква анализаторът.

Когато президентът Тръмп ги покани да участва по-активно в освобождаването на Ормузкия проток, по мое мнение Европа би трябвало в този момент да каже „да“. Защото едно партньорство има много страни. Представете си утре президентът Путин влезе в Естония. И тогава европейците кажат: Да разчитаме на САЩ, за да покрием нуждите в отбраната. Нали се сещате какъв ще е отговорът на президента Тръмп, след като Европа му отказва за Иран, коментира Радойков.