Мавзолеят "Мохамед V" е една от най-големите забележителности в Мароко и се смята за свято място за Рабат
Премиерът Бойко Борисов поднесе цветя пред саркофага в гробницата на крал Мохамед V и крал Хасан II по време на посещение му в мавзолея "Мохамед V" в мароканската столица Рабат, където министър-председателят е на двудневно официално посещение.
Мавзолеят "Мохамед V" е една от най-големите забележителности в Мароко и се смята за свято място за Рабат. Комплексът на султан Мохамед V, включва в себе си джамия и мемориален музей. Той е идеално запазен пример на архитектурния стил на Алауитската династия и е последният дом на трима значими членове на кралската фамилия. Гробницата и джамията на Мохамед V са едни от малкото свещени места в Мароко, които са отворени за обществеността. Крал Хасан II поръчва строителството на мавзолея за покойния си баща, Мохамед V, през 1962 г. Строителството на мавзолея е завършено през 1971 г. Султан Мохамед V управлява Мароко на два пъти: от 1927 до 1953 г. и отново от 1957 до 1961 г.
Мароканците го помнят и уважават заради усилията му в борбата за независимост на Мароко. Строителството на мавзолея е осъществено от 400 мъже - те създават този архитектурен и исторически шедьовър на Мароко. Има особено впечатляващ интериор - кедров таван, украсен с резбовани и позлатени елементи, стена с традиционна мароканска мозайка. В гробна камера се намира тялото на Мохамед V. Също така в мавзолея са гробниците на двамата сина на краля.
Още от България
ДБ: Радев и Гълъб Донев да се извинят на гражданите, че са искали да посегнат на парите им във втория пенсионен стълб
Имаме правителство на лъжата - на медиите бе раздаден документ от ЕК, който потвърждава, че кабинетът е планирал това, което сега отрича
Определиха минималната работна заплата за 2027 г.
Предвижда се от 1 юли пенсиите да бъдат осъвременени по швейцарското правило, а максималният осигурителен доход да се увеличи със 100 евро
„Възраждане“ започва мониторинг на мрежата и сезира прокуратурата за закани, насилие и език на омразата
Костадинов сравни езика на омразата и проявите на „диктатура на малцинството над мнозинството“ с процесите в Европа от периода между двете световни войни