Боряна Димитрова: "Броня" на правителството е личният рейтинг на премиера, но до кога...

100 дни след началото на управлението правителството все още разполага с кредит на доверие, който се крепи основно на личния рейтинг на премиера и на високите очаквания, с които властта е започнала мандата си.

Това заяви социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова, която представи данните от представително национално проучване в ефира на Би Ти Ви, проведено между 17 и 23 юли сред 1000 пълнолетни граждани. 

По думите ѝ личният рейтинг на премиера в момента действа като „броня“ на правителството срещу отправяните критики. „Към този момент все още персоналните оценки са един актив. Най-големият актив на правителството и на партията е премиерът“, посочи Димитрова.

„Ако след тези 100 дни хората не видят измерими, видими и значими за тях резултати, този политически кредит ще започне да бъде кредит с нарастваща политическа лихва“, предупреди тя.

Силно фрагментирана опозиция

Според социолога друг важен фактор за запазването на високата електорална подкрепа е силната фрагментация на опозицията.

„Едно от улесненията за управляващото мнозинство безспорно е фрагментираността на опозицията. Нейните критики се чуват, те имат значение, но все още не могат да влияят“, каза още Боряна Димитрова.

Тя добави, че разминаванията между предизборните обещания и следизборните ангажименти, включително в областта на външната политика, също създават обществено напрежение и засилват политическата поляризация.

Рейтингът на парламента

Изследването отчита известно подобрение и в общественото отношение към Народното събрание. Доверието към институцията достига около 20% – най-високото ниво от 2011 г. насам. Въпреки това отрицателните оценки продължават да преобладават.

Според Боряна Димитрова парламентът остава „в сянката“ на изпълнителната власт, а основното предизвикателство пред депутатите е да възстановят общественото доверие към законодателната институция.

Предстоящи президентски избори

Настоящият рейтинг на президента Илияна Йотова отразява обществената оценка за работата ѝ като държавен глава, а не като кандидат в предстоящите президентски избори. След официалното ѝ влизане в надпреварата политическата динамика ще бъде различна и подкрепата ѝ ще зависи от няколко ключови фактора.

Първият е взаимодействието с изпълнителната власт. По думите на социолога президентът и правителството вече се възприемат като част от едно политическо управление, което означава, че евентуално нарастване на критиките към кабинета може да се отрази и върху доверието към държавния глава.

Друг важен фактор е изборът на дата за президентския вот. Според Димитрова насрочването на изборите за 25 октомври вероятно цели кампанията да приключи преди зимния период, когато традиционно се засилва общественото напрежение, свързано с цените, енергийните разходи и бюджета.

Прогнози за евентуални парламентарни избори

Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори управляващите запазват значителна електорална преднина. По думите на Димитрова това се дължи както на все още високия кредит на доверие към кабинета, така и на липсата на консолидирана опозиция.

41,6% е подкрепата за „Прогресивна България“ при парламентарни избори. Втори са ГЕРБ с 13,1% подкрепа. На трето място е „Продължаваме промяната“ с 6,6% подкрепа, „Демократична България“ са четвърти с 6,1% подкрепа. ДПС биха били пети с 5,2% гласуващи за тях и на последно място е „Възраждане“ с подкрепа от точно 4%.