Една от тъжните истини за българския политически живот е, че при всяка патова ситуация, а сегашната безспорно е такава, както и при всяко разместване на икономическите пластове, решението се търси все в нови проекти. На тези, които сме с по-дълга партийно-електорална памет, вече ни е трудно да изброим колко "нови проекти" минаха през политическия калейдоскоп в последните десетина години - Меглена Кунева, Бареков, Яне Янев, Георги Първанов с АБВ, Слави Трифонов. Всеки един от тях в началото е бил с нещо очарователен, или поне очароващ част от публиката, а после или бързо, или още по-бързо е поемал пътя надолу. Това коментира в интервю за „Дневник“ социологът Боряна Димитрова.

В този контекст запитана как оценявате потенциала на проект около служебния министър на икономиката Кирил Петков, за какъвто вече се говори, тя обяснява:  Първо, ние не знаем дали такъв проект действително ще се състои. В момента имам чувството, че медии и анализатори участваме в доизграждането на един вече стартирал бизнес модел, създавайки му добавена реалност. Коментарите, хипотезите, вкл. недоизказаността на двамата министри Петков и Василев (бел.ред. - финансовият министър Асен Василев), създават хранителна среда и задвижват колелото на очакванията - такава е ситуацията от гледна точка на електоралната социология и психология.

От гледна точка на по-строгата политическа логика, подобен проект е изправен пред едно ключово предизвикателство - неговата най-голяма сила може да се окаже и неговата най-голяма слабост.

Потенциалът за разгръщане на този проект е, ако се позиционира като про-президентска партия. Заявка за което вече беше дадена от служебния премиер Стефан Янев. И двете страни - "проект" и "президент" - имат нужда един от друг и биха се подпомагали взаимно в предстоящата паралелна кампания за президентски и парламентарни избори. Каквато заявка пък даде от своя страна Кирил Петков. Възможно е местни структури, които работят за Радев, да работят и за Петков-Василев - нещо, което може да не съществува при едни парламентарни избори през следващата година. Възможно е да има преливане на гласове и други подобни съвсем не незначителни организационни предпоставки.

Проблемът е в това, че дори и с негласното одобрение на такъв проект, Радев откровено би играл срещу партиите, които го издигнаха и които го подкрепят. Накратко казано, това, което би било плюс за него в президентската кампания, би било удар срещу подкрепящите го партии в парламентарната битка. Смятам, че от това как ще се развие този изначално заложен конфликт, ще зависи потенциала на този проект.