Трудно е да синтезирам всички изненади и не-изненади в една толкова турбулентна година. Най-общо казано, онова, което не спря да ме изненадва, е колко трудно и мъчително влизат политиците ни в новите си роли. Това казва в интервю за „Дневник“ социологът Боряна Димитрова.

Тя описва ролите на политическите формации така: ГЕРБ - в ролята на нормална опозиция, "Има такъв народ" -- в политическо амплоа (те май и досега се колебаят в шоуто ли са или в политиката), БСП - в 20-те години на 21-ви век, "Демократична България" - в ролята на младшия партньор в доминираното доскоро от нея градско политическо пространство, а "Продължаваме промяната" - в ролята на управляващи, които трябва да мислят не само за укорен икономически растеж и стартъпи, но и за геополитика, история и пр.
Боряна Димитрова обаче не е изненадана от „дребнавостта, ожесточеността, личните нападки, обиди и злоупотреба с публичността, с които беше съпроводен целия процес по влизането на политиците в новите им роли.“

Според нея ефектите за политическата среда ще произтичат от няколко процеса: отстраняването на ГЕРБ от властта; начина, по който ще се осъществи съдебната реформа; способността на управленската коалиция да осъществява политики, за които е необходима политическа воля; концентрирането на власт в президента.

Запитана какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат, Димитрова коментира така: Спечели повече властови лостове в изпълнителната власт, но най-вече - пълен контрол над службите. Те обхващат една област, в която новите млади министри и депутати, идващи от друга среда и култура, нямат практически никаква ориентация и разбиране за механизмите й на влияние. Как това разпределение на сферите на влияние между модернизационното и про-западно крило в правителството, от една страна и мрежата на ДС обвързаностите, от друга, ще се отразят на управлението, тепърва предстои да видим. Загубите ще се броят наесен.“