Посещение на Владимир Путин в България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението - точно по този повод, очевидно няма да има. Едно такова посещение не би било триумфално, а Владимир Путин е показал, че се стреми към победни визити , коментира пред "Дневник" Боряна Димитрова - управляващ партньор на социологическата агенция "Алфа Рисърч". Тя отговаря и на няколко въпроса с цел да даде оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 г. и за очакванията и прогнозите им за 2018 г.

Според Боряна Димитрова българската политическа 2017 г. ще се запомни с първо участие на националистически партии в правителството. Безсилие на опозицията да повдигне реални проблеми и да предложи алтернативи. Заявка за подреждане на Балкански пъзел.

На въпрос защо в края на 2017 управляващите се заеха да търсят виновни за "престъпната приватизация", социоложката отговори: "Поне три мотива могат да стоят зад тази заявка. "Укротяване" на политически или икономически опоненти; Отклоняване на вниманието от текущи престъпни деяния; Опит за създаване на нова идеологическа конструкция – "ощетените от прехода". Респективно, заявка за "маркетиране" и политическо представителство на този най-многоброен у нас електорален резервоар."

За БСП Димитрова коментира: "Не мисля, че има по-точни думи от определението на покойния издател на в. "Дума" Стефан Продев, дадено преди двадесетина години – "партия на червените мобифони и червените бабички". Нищо не се е променило оттогава. БСП не стана партия на младите леви, както в Западна Европа от 60-те и 70-те години; нито на работниците; нито защитник на индивидуални човешки права или на екологични каузи. Оттук идва и периодично проявяващия се разнобой между БСП и ПЕС. Българските социалисти продължават да експлоатират носталгията на възрастните си избиратели, за да поддържат икономическия просперитет на наследниците на бившата номенклатура или за геополитическо преориентиране на страната. Всъщност, това са две прояви на една и съща цел."

За ДПС: "ДПС е пара-партия, нещо като, но по-силно от партия. При нея действат най-силни лоялности и зависимости, не защото лидерът й е най-могъщ, а защото почиват на съкровени идентификации на избирателите им – етнос, религия, род, семейство, страх от отлъчване от общността. Това го няма при другите партии, поради което и "обменът" при тях е много по-голям - от ОДС към НДСВ или ГЕРБ; от БСП към ГЕРБ или ОП пр. Обратното, опитите да възникне конкурентна на ДПС партия не дават резултат, точно защото тя се опира на екзистенциално важни за българските турци идентичности, отвъд тясно политическите."

Помолена да коментира първата /почти цяла/ година на президента Радев, анализаторката посочва: "Опит за решаване на трудна задача – как да развие образа си на единствен реален опонент на ГЕРБ и Борисов, запазвайки национално-обединителния си имидж. Точно конкуренцията за ролята на "националния обединител" доведе до изнервеност и премиера, и президента. Тя предизвика и непреставащите открити баталии или удари под масата между тях – от избора на Грипените, та до мораториума върху новите медикаменти."

Според нея Борисов показа, че без притеснение умее да влиза в нови роли и да поема в нови посоки. С това превъзхожда всеки един от политическите си съперници. Премиерът не е експерт дипломат и геополитик. Той обаче е добър комуникатор, умее да впрегне в своя полза очакванията на събеседниците и да представи ситуацията като печеливша и за двете страни.

Проблемът е в честа смяна на позиции по един и същи въпрос. Това ограничава периметъра на ползите до краткосрочни победи и увеличава неизвестността пред дългосрочните ангажименти на страната.

Боряна Димитрова отправи поглед и към 2018 година. "В навечерието на 2018 г. светът не е място, което да предвещава спокойствие за която и да е страна. Когато несигурността и непредвидимостта нарастват, дори малък конфликт може да се окаже с огромни последици. Това естествено важи и за България. Което пък изисква от всички много по-голяма отговорност, разум и воля. През последните години прокремълската и антиевропейска пропаганда упорито налага клишето, че ЕС е нещо като "нов Съветски съюз" – няма споделени ценности, няма баланс на интереси, няма съгласуване на решения, само диктат на Брюксел. Европредседателството е шанс да разберем и усетим чрез медиаторската роля на собствените ни министри, институции, експерти, че Европа постига мир и благоденствие на базата на внимателно изработени правила и зачитане на общи принципи, а не чрез спуснати отгоре решения.

Българинът е проевропейски настроен, но все още твърде малко вярва в силата на българския глас и позиция. Успех за европредседателството е не толкова да създаде повече на брой европейци, колкото по-европейци."

На въпрос кои политически фигури ще наблюдавате внимателно и защо, Боряна Димитрова отговаря: "Бойко Борисов, Христо Иванов, Томислав Дончев. Имат потенциал и енергия да променят – важно е да се следи в какви посоки, с какъв размах и с какъв ефект."