„След сериозни протести би трябвало да има сериозно разколебаване на правителството към септември, 2020 г. Бих откроила обаче три фактора. На първо място – кондицията на основната опозиционна сила, БСП. Много често се говори за много вътрешни проблеми. Остава уговорката, че говорим за предизборна кампания, която ще започне след 3 дни. Социалистите влизат с много неубедителни  резултати“. Това заяви социологът Боряна Димитрова в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа. 

„Протестната енергия от миналото лято се разпилява в три посоки. Става въпрос за формацията на Слави Трифонов, за Мая Манолова и за „Демократична България“. Когато сме имали опит за радикална промяна в парламентът, излиза една много мощна, нова политическа сила. Тя е имала възможност да не прави коалиция с партиите на „статуквото“, със СДС или БСП, а да има самостоятелно правителство. Да припомним 2001 г., когато парламентарните избори спечели Симеон Сакскобургготски на границата на 50%, но направи коалиция с ДПС. Но накрая излезе една мощна коалиция. През 2009 г., имаме абсолютно същия феномен с ГЕРБ. Освен 90-те депутати, които спечелиха от ГЕРБ, партията на Бойко Борисов имаше и 26 народни представители по формулата на пропорционалната система, които бяха „бонус“ от Георги Първанов. Тогава той въведе формулата за 31 мажоритарни кандидати. Тогава ГЕРБ направи правителство със 116 депутати, които не включваше БСП. Нямаме една нова мощна протестна партия, която да уплътни тези протести“, категорична е Боряна Димитрова. 

„Не можем да изключим стратегия на партия, която разполага със стратегически и финансови ресурси – да се опитва да направлява политическия процес. Това не се случва в България, а и в други страни. Дори да не знаем подробности, за всяка игра и за всяко танго са необходими двама. Това обаче означава и липсата на достатъчна съпротива в новите субекти, които да наложат собствени правила на играта и позиция, за да не са впримчени в нечий чужд сценарий. Парламентарните групи се хвърлят със силни обещания, но всички сме свидетели как ги сполетява сценарият на „сините мравки“. Ние не можем да знаем дали партии без подкрепа зад гърба си няма да се разпаднат?“, попита социологът. 

„Има амбиции всякакви. Въпросът е дали ще има донори в този парламент. Всички знаем как обаче завършват – със залез. По почти всички въпроси, по които гласува ПЕС по един начин, БСП гласува по друг. Нека да си спомним за Истанбулската конвенция и за споразуменията със САЩ и Канада… Тези разнопосочности се дължат на конфликта между Сергей Станишев и Корнелия Нинова. БСП губи избиратели от 35-40 години. В социалната ѝ база остават хора над 55-60 години. Няма лошо тези хора да подкрепят социалистите, но те не могат да се докоснат до проблемите на младите хора“, каза още Димитрова. 

„Румен Радев изигра ролята на катализатор и на обединител на протестите. Къде обаче срещна големия проблем с вдигнатия юмрук, след като излезе пред протестиращите? Той трябваше да реши какво иска да бъде – дали да изпълнява институционалната си роля на президент, която е на посредник между политическите сили, или да продължи да се изявява като политически лидер. Хората около него, а и той самият, не успяха да решат какъв иска да бъде Румен Радев. Той не можа да прецени – дали да пази президентската институция, или да е човек, който контролира политически проект“, каза още Димитрова.