Босна и Херцеговина отбелязва 26-та годишнина от клането в Сребреница, извършено от сръбските сили. В резултат на геноцида загинаха над 8000 босненски мюсюлмани. Най-жестокото клане в Европа след Втората световна война беше класифицирано като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ). От 1996 г. босненските и международните учени разкриват и идентифицират жертвите на клането, разпръснати в множество масови гробове в района. Идентифицираните останки биват връщани на семействата на загиналите и биват погребвани в мемориалното гробище в Поточари, пише БГНЕС.

На 11 юли всяка година, когато се отбелязва годишнината от трагедията през 1995 г., роднини на жертвите се събират за погребения на останките. Повечето жертви в клането са мъже и момчета, затова повечето опечалени са жени - майки и сестри, дъщери и съпруги на загиналите. През 2019г. опечалените майки от Сребреница призоваха най-голямата европейска организация за правата на човека - Съветът на Европа, официално да обяви 11 юли като официален Ден на възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница.

Хиляди семейства от Босна продължават да издирват свои изчезнали роднини, след като повечето от жертвите в геноцида са хвърляни в масови гробове из цялата страна по време на войната в Босна през 1992 - 1995 г.

На 11 юли 1995 г. силите на босненските сърби под командването на Ратко Младич влизат в Поточари, който е под закрилата на холандски войници, които са част от Силите за защита на ООН в Босна. Армията на босненските сърби е задържала всички войници на силите на ООН в плен и превзела Сребреница. Същата нощ всички жени и деца-бежанци, подслонени в лагера на ООН в Поточари, са били принудени да се качат с автобуси и камиони и да напуснат града. Сръбски войници са държали в плен повече от 1500 мъже-мюсюлмани в продължение на 10 дни, като са ги подлагали на мъчения, изнасилвания, а впоследствие са ги убивали безжалостно, без значение от възрастта им.

След разкриване на масовите гробове ставало ясно, че босненските сърби са избивали по три поколения мъже от едно и също семейство.

Първите останки на загинали бяха идентифицирани 15 години след смъртта им, през 2010 г., а останките на 8 372 мъже бяха погребани в гробището на мъченици край Поточари.