Яир Мозес си припомня трепетното очакване, когато научили, че майка му Маргалит ще е сред заложниците, които Хамас освободи на 24 ноември - часове след прекратяването на огъня. "Бяхме изключително щастливи, но и разтревожени", казва той пред Дойче веле (ДВ). Защото семейството не е знаело дали те наистина ще бъдат освободени, как ще бъдат транспортирани от Египет и колко време ще продължи всичко това. Успокоил се едва когато изгледал видеото от предаването на заложниците на Червения кръст, където се виждала и 78-годишната му майка.

На пръв поглед всичките 110 освободени заложници изглеждаха невредими. Повечето бяха поотслабнали, но освен ранените по време на терористичното нападение допълнителни наранявания не се виждаха. Тревожно обаче е психическото им състояние.

Как са били третирани заложниците?

По време на терористичните атаки на Хамас на 7 октомври част от тях с очите си видели убийствата на роднини и съседи. Други пък до самото си освобождаване не знаели каква е съдбата на техните близки. При нападението Хамас убиха 1200 израелци и отвлякоха 239 души в ивицата Газа. Там впоследствие загинаха над 15 000 палестинци според информацията на контролираните от Хамас здравни служби. Тези числа не могат да бъдат потвърдени от независими източници.

Обществеността в Израел лека-полека научава и подробности от седмиците, прекарани в плен. При това не всичко достига до публиката. Яир Мозес казва, че все още пазят в тайна част от разказаното от майка му Маргалит: "Още не можем да споделим всичко. Помолиха ни да не го правим заради безопасността на заложниците, които все още са там." Яир Мозес не казва кой точно ги е помолил. "Но ето какво мога да разкажа. Тя се опитвала да запази позитивната си нагласа, помагала е да хората, когато например трябвало да отидат до тоалетната. Пеела заедно с другите и разговаряла с хората там."

На видеата от освобождаването на заложниците се вижда, че някои от тях махат за сбогом на похитителите си. "Това беше просто фарс, в който те бяха принудени да участват", обяснява професор Ашер Бен-Ариех от университета в Йерусалим. Разказите на заложниците, тяхното физическо и психическо състояние - всичко показвало, че те далеч не са били третирани "добронамерено", посочва Бен-Ариех.

"Било е брутално"

Професорът, който е специалист по психически травми в детска възраст, разказва и за преживяванията на тайландски заложници, част от които били лишавани от храна или от сън. "Било е брутално", казва Бен-Ариех.

Пред ДВ тези заложници разказват, че ги държали в тунел със съвсем слабо осветление, зареждано от акумулатори. За деня получавали по една питка и бутилка вода. Преди избухването на войната, в Израел работеха близо 30 000 сезонни работници от Тайланд, като 5000 от тях събираха реколта в непосредствена близост до ивицата Газа. Терористите от Хамас убиха 39 от тях и отвлякоха други 32. Един от освободените тайландски заложници разказва как ги блъскали с приклади в гърба, за да се качат на пикапите и дори застреляли от упор двама негови приятели, за които просто нямало място в каросерията.

23 тайландски заложници бяха освободени благодарение на усилията на правителството в Бангкок и посредничеството на няколко мюсюлмански държави. Израелското правителство изплати обезщетения от 15 000 евро на всеки освободен тайландски заложник.

Травмирани, гладни и бити

Близките на редица израелски заложници разказват пред медиите, че първоначално храна имало достатъчно, но после започнали да ги хранят само с ориз и бисквити. Лелята на 12-годишния заложник Ейтан казва, че похитителите са удряли племенника ѝ и са заплашвали с оръжие дори децата, когато плачели. В резултат от заложничеството деветгодишната Емили вече само шепнела. "Не можех да разбера какво ми говори", обяснява баща ѝ.

А чичото на 13-годишната Хила разказва, че момичето прекарало 50 дена на тъмно, с малко храна и без възможност да вземе душ. Заложниците спели на пейки или на дюшеци на пода. Наредено им било нощем да пазят пълна тишина, а денем имали право само да шепнат.

Лекарите и психолозите препоръчват на семействата на освободените заложници да не ги затрупват с въпроси. На първо време им трябва най-вече усещането, че отново държат нещата под контрол, казва професор Ашер Бен-Ариех.

"Всеки трябва да бъде върнат"

За Яир Мозес кошмарът изобщо не е приключил, защото баща му все още е в ръцете на терористите от Хамас. От 80-годишния човек няма и следа. Израелските власти предполагат, че терористите държат още 138 или 139 души. Техни роднини се срещнаха с премиера Бенямин Нетаняху. След като временното примирие приключи толкова бързо, хората се чувстват измамени. На срещата с Нетаняху присъстваха и няколко от освободените заложници. По думите на премиера те разказвали за брутални изнасилвания и сексуални издевателства. "Чух сърцераздирателни истории. Как хората за гладували и ги мъчела жажда, как ги подлагали на физически и психически тормоз", заяви Нетаняху.

В края на срещата премиерът прочел предварително подготвен текст, според който в момента няма шанс да бъдат освободени други заложници. Част от близките на отвлечените напуснали залата, други се разкрещели.

Дори Червеният кръст няма достъп до заложниците, останали в Газа. "Тревогата ми расте с всеки изминал ден. Не само заради баща ми, но и заради другите заложници", казва Яир Мозес. "Всеки трябва да бъде върнат."