Бойко Рашков, бившият председател на бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), коментира по БНР законността на публикуването на записи, осъществени с подслушване, на сайта на прокуратурата. Става дума за разговорите на ген.-майор Цанко Стойков, командващ Военновъздушните сили, и президента Румен Радев.

Тези материали, които са публикувани гордо на сайта на прокуратурата, са написани, все едно са писани в ДАНС или в някоя метеорологична станция - "висока степен на вероятност", "много е вероятно", "много е достоверно", може би ще вали, може би няма да вали и т.н. И когато това се отнася до длъжностни лица, заемащи отговорни постове в държавата, включително държавен глава, това според мен е обидно за нацията.

За мен въпросът с публикуването на тези материали - нещо, което е озаглавено постановление, няма белезите на юридически документ, правен, процесуален акт, и звукозаписи, снети на хартиен носител, за мен това е недопустимо. Публикацията на такива материали е забранена в Наказателния кодекс - чл. 145. И не мога да си обясня самодоволството, с което са публикувани тези материали в грубо противоречие с наказателния закон. Прокуратурата у нас и по конституция, и по закон бди за спазването на закона от всички. Очевидно обаче не бди за спазването на закона от самата прокуратура. И този пример се дава от новия главен прокурор.

Чл. 145 а е гаранцията, че и забраната в чл. 32 от Закона за СРС ще се спази. По такъв начин ние охраняваме основните права и свободи на гражданите - забранявайки изнасянето на информация чрез приложени специални разузнавателни средства. Това е рецидив. Случаят с лекарите в Горна Оряховица - специални разузнавателни средства бяха изчетени от Цветан Цветанов в парламента, след което се намери един прокурор, който каза, че това не е престъпно, не е нарушение даже.

В конкретния случай бих предложил да се извърши проверка не толкова на самите звукозаписи, снети на хартиен носител и публикувани на сайта на прокуратурата, колкото по един друг въпрос: от кой съдия е взето разрешението за използване на СРС. Защото от тези материали, които тук са изпратени, публикувани, много колеги коментират - това не е ясно.

Началникът на ВВС е военнослужещ генерал и по дефиниция, по НПК, компетентен е военен съд във всички случаи. Поради тази неяснота, ако бях в предходното ми битие на председател, бих предложил подобна проверка да се извърши - дали е спазен редът за използване и прилагане на СРС.