Преди да стане холивудски бог, Брад Пит се спъна в първата си голяма роля. Режисьорът му още лекува травмата от „инфантилния рокаджия с китара“.

Всеки режисьор мечтае да има Брад Пит във филма си. Готови са да продадат и душата си, само и само той да се появи в кадър. Е, Том ДиСило постигна това – и моментално съжали.

Годината е 1991-а. Пит е на прага на славата, Ридли Скот тъкмо е превърнал „Телма и Луиз“ в култов хит, а младият актьор вече е новият красавец на Холивуд. В този момент ДиСило решава, че е намерил своя човек за независимия си филм „Джони Суейд“ – история за самовлюбен рокаджия с прическа, достойна за реклама на лак за коса и его, по-голямо от бюджета на продукцията.

Проблемът? Агентите на Пит вече му шепнат: „Недей, Брад! Ще станеш звезда, не си разваляй кариерата с някакъв Джони Суейд.“ Но Пит проявява характер и казва „да“.

И после... казва и всичко останало – това беше грешка...

„На втория ден от снимките светът ми се срина“, признава ДиСило. „Брад беше чудесен човек, но изигра героя като бебе с китара.“ Режисьорът искал „незрял мъж, заседнал в тийнейджърския си свят“. Пит чул „инфантилен герой“ и решил, че това значи да се държи като петгодишен на сцената за таланти в детската градина.

Резултатът – филм, който приличал на музикален клип, режисиран от човек с нервен тик. „Джони Суейд“ излиза, не трогва никого и донася бомбастичните… 90 000 долара. Колкото един уикенд в Малибу за тогавашния изгряваш все още Брад Пит.

ДиСило днес признава, че сам си е виновен: не бил обяснил достатъчно ясно какво иска от Пит. Но в Холивуд, където егото е над всичко. И когато мечтата ти е Брад Пит – уточни дали искаш актьора или бебето в него.