Сергей Руденко, Дойче веле

Докато цяла Украйна продължава да бъде масирано обстрелвана от руската армия, днес (14 декември) Европейският парламент присъжда наградата за свобода на мисълта "Сахаров" на украинския народ. Това е важно признание. Но всъщност украинците сега се борят най-вече за правото си на живот и по-малко за свободата на мисълта.

Те се борят за това да живеят в свободна и независима държава без да трябва да се страхуват, че ще станат жертва на убийци и изнасилвачи. Те се борят за това на децата им да не се налага да се крият в бомбоубежища.

За тази цел много украинци плащат много висока цена. Те плащат с живота на онези, които умират или вече са загинали във войната и които също са носители на наградата "Сахаров", но посмъртно.

Да върнат роднините ти в ковчег

Честно казано, никога не съм мечтал да спечеля наградата "Пулицър" или пък да стана лауреат на "Сахаров". Но сега това се случи.

През пролетта на 2022 година наградата "Пулицър" бе присъдена на всички украински журналисти "за тяхната смелост, упоритост, отдаденост и ангажираност към правдивото отразяване на събитията по време на безмилостното нахлуване на Владимир Путин в страната им", съобщават от комитета по наградата. Сега наградата "Сахаров" се присъжда на украинския народ в лицето на президента Володимир Зеленски, други избрани политици и гражданското общество.

Вероятно милионите украинци, които са получили тези високи отличия, няма да ги помнят дълго. За някои тези награди дори нямат никакво значение. Същото важи и за награждаването на украинския "Център за граждански свободи" като един от носителите на Нобеловата награда за мир тази година или спечелването на конкурса за песен на Евровизия от украинската група "Калуш оркестра".

Това е разбираемо. Защото, когато над главите ви летят ракети и милиони хора са принудени да напуснат домовете си, не ви се иска да празнувате. Или когато съседите ти се връщат от фронта в затворен цинков ковчег, а собствените ти деца трябва да се крият в бомбоубежища. И когато усещаш всяка ракетна атака срещу Киев, Харков, Днепър, Николаев и Одеса като атака срещу самия теб, а краткото съобщение "+" от роднини на фронта те разплакват.

Най-голямата награда: правото на живот

Живеем в реалност, наречена "война", в която най-голямата награда не са отличията, а правото на живот. Всички настоящи лауреати на наградите "Пулицър" и "Сахаров" от Украйна имат една обща черта: те искат да живеят и да победят.

Това ги прави още по-смели. В хода на войната страхът постепенно остава на заден план. Опитвайки се да сплаши украинския народ и да го лиши от бъдещето му, Путин си е направил грешни сметки.

Който е роден да лети, не може да пълзи. Родените като украинци ще се борят за страната си докато са живи. Никой няма да отстъпи на Кремъл. Всички ние се борим за правото си на живот, а Русия иска да ни го отнеме.

Разбира се, похвалите по наш адрес, които се сипят щедро в днешния свят, са много приятни. Мислят за нас, оценяват ни и ни уважават.

Но лошото е, че не можем да превърнем тези награди в нови модерни западни оръжия. Защото това е единственото нещо, с което можем да спрем бруталното клане в Украйна, което Путин започна.

Продължителността на войната в Украйна, която целият свят следи на живо от края на февруари насам, явно вече притъпява зрителското възприятие. Някои от хората следят събитията, сякаш са сериал на "Нетфликс".

Разберете, войната в Украйна не е филм

Доброто се сражава със злото, на екрана виждаме героични бойци и образи на разрушени градове. Очите свикват със страданието, сълзите и разрушенията. Зрителят се събужда отново едва когато главният злодей отново заплашва да разбие целия свят с ядрени оръжия.