Брюксел може да замрази средствата за Сърбия, а опитът с Унгария показва, че подобни заплахи не са без основание. Повод за нова вълна от реакции стана информацията, че Европейският съюз обмисля спиране на фондове заради състоянието на върховенството на закона и свободите в страната.

Въпреки острите критики на сръбските власти към ЕС, европейското финансиране години наред постъпваше в милиарди чрез Плана за растеж, обвързан с реформи. Сега обаче тази подкрепа е под въпрос.

„Все повече сме обезпокоени от случващото се в Сърбия. Споделям притесненията за закони, които подкопават независимостта на съдебната власт, репресиите срещу протестиращи и натиска върху медиите. В момента оценяваме дали Сърбия все още изпълнява условията за финансиране“, заяви европейският комисар по разширяването Марта Кос.

След това изявление сръбските власти реагираха бързо с обещания за хармонизиране на законодателството с европейските стандарти и промени в спорните съдебни закони, без да засягат темите за репресии и медийна свобода.

„Не вярвам, че ще се стигне до замразяване на фондовете, защото това не би било справедливо“, каза председателят на парламента Ана Бърнабич.

Средствата от около 1,5 милиарда евро по Плана за растеж са само част от помощта от ЕС и отиват основно директно в държавния бюджет. Те са обвързани с ключови изисквания - върховенство на закона, свободни избори и независими медии.

„Държавите трябва да гарантират тези принципи, за да получават средства и да доказват напредък в реформите“, посочи Бояна Селакович от Националния конвент за ЕС.

Подобен натиск ЕС вече упражни върху Унгария, където заради проблеми с корупцията и съдебната независимост бяха блокирани средства. Бившият премиер Виктор Орбан тогава определи условността като политически натиск, но впоследствие страната действително загуби част от финансирането.

Новият политически курс в Будапеща включва обещания за ускорени реформи с цел разблокиране на средствата и възстановяване на доверието на ЕС.

Според анализатори паралелите със Сърбия са очевидни - проблемите с институциите, корупцията и свободата на медиите са в основата на напрежението с Брюксел.

„Това не е само вътрешен проблем, а въпрос на европейски ценности и условията за членство“, подчерта Селакович, като допълни, че ако Унгария не беше вече член на ЕС, при сегашното си състояние трудно би била приета./ БГНЕС