Светослав Пинтев

На 23 февруари БСП традиционно отбеляза руския Ден на защитника на Отечеството с венци, положени пред Паметника на несъществуващата вече Съветската Армия, с верноподанически речи, отправени към Батюшката от Север, с отработения си от десетилетия ритуал на васална вярност.

Един неизкореним инстинкт, който изригна с нова сила заедно с агресивността на стопанина на Кремъл, един инстинкт, който е основната същност на Столетницата, той е raison d'être за самото й  битие.

На сайта на партията този път нямаше миналогодишната вакханалия от снимки, свидетелстващи за тази

неизкоренима преданост към сталинизма

Свидетелство за онази сляпа робска психика, на която т.нар. българските социалисти най-редовно ни правят свидетели, че искат и останалите да набутат в този калъп. Малко по-скромно го дадоха този път, за да не отблъснат избиратели, не за друго.

Даже другарката Нинова дава пример за конспирация, като повтаря под път и над път, че БСП няма намерения да ни изкарва от ЕС и НАТО. Е, истинските й мисли верните другари могат да разчетат в думите на др. Валери Жаблянов от вчера, че може пък да напуснем Алианса, защо никой не ни заплашва, най-малко Русия. Дори в благосклонното отношение към тези приказки на служебния вицепремиер и министър на отбраната Стефан Янев, изразено тази сутрин по Нова ТВ. Някак си между другото той вмъкна, че трябвало политиците да решават дали да ни вадят от НАТО, това си е тяхна работа, само да не го правят пред медиите, да не издават военните тайни на Алианса, чиято секретност очевидно му е много скъпа, независимо дали ние сме вътре. Следващата стъпка, разбира се, ще е да обяснят, че и ЕС не ни трябва, достатъчна ни е дружбата с Москва, която е като слънцето, водата и въздуха...  Това се надяват да ни го съобщят след изборите...  Ако им се сбъднат мечтите, за чието осъществяване са готови на всичко.

Столетницата се сниши предизборно, а привържениците й този път не извадиха портретите на вожда на всички страни и народи Сталин пред паметника на Съветската армия. Навярно ги лъскат за тържеството следващата година, когато силно се надяват вече да са отклонили България от европейската й орбита,

да празнуват над отворения гроб на страната си

„Тогава ще покажем, че Партията пак е тук, пак е същата, че заветите на другаря Сталин са живи, ще изтребим „враговете”, ще прочистим прозападните елементи, както заръча другарят Решетников, ще издигнем паметник на другаря Путин, какъвто отдавна сме му направили в сърцата си, ще му предадем България за благото на Отечеството”.  Най-вероятно такива "светли планове кроят червените другари. Те друго никога не са правили, като днес отново го демонстрират с упоритостта на магаре на мост.

Само дето забравят хубавата българска поговорка: ”Който копае гроб другиму....”

Те не случайно празнуват Деня на защитника на Отечеството, тяхното отечество не е тук, независимо че се заиграват с крайните националисти, дори с риск да ги нарекат националсоциалисти. И такива ще станат, ако се налага. Не случайно използват за немския националсоциализъм лепнатото му от Сталин терминче „фашизъм”. Онзи вид социализъм им е близък някак, та са прехвърлили негативите върху учението на Мусолини.

Ще се съюзят с нацистите, как не

Ако е такава повелята на Батюшката, който, както е добре известно, финансира де-що има неонацистки движения в Европа, че даже и конгрес им свика насред Москва, ще откликнат с радост. Той го прави с надеждата да разцепи ЕС, да премахне този отвратителен за него пример, че хората могат да живеят под върховенството на закона, да живеят добре, а не да създават комплекс на руснаците, които още от похода си към Париж срещу Наполеон започват да роптаят срещу властта си, когато видят колко различен е този свят от Потьомкинската театралност, зад която се крие разрухата.

Извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация в България Анатолий Макаров, военният, военновъздушен и военноморски аташе, служителите на Посолството и на апарата на военния аташе у нас благосклонно наблюдаваха процесията на васалите си пред Паметника– венците, поднесени от ГС на БСП, лично от председателя му и борец за „свободна София“ Калоян Паргов, представители на съюзниците от комунистически партийки, поне имали доблестта да запазят истинското си име, представители на „рокерския” клуб „Нощни вълци”, организиран в България по специална заръка на Москва, за което ще си говорим друг път В първите редици са били червените Атанас Мерджанов, Жельо Бойчев, Светлава Шаренкова. Все добре познати с ориентацията си другари. Николай Банев, също, разбира се. Верен другар, на когото са поверени едни милиони и милиарди.

Единственото българско министерство, което уважи с венец честването, беше правосъдното, пишат с прискърбие сайтовете, обслужващи путиниската доктрина. А пък ние ще попитаме.

Защо правосъдното министерство направи този гаф?

Кой разреши с нашите пари да се правят демонстрации пред Паметника на Съветската армия, пред паметника на окупатора? Кой е този министър, който е позволил това? Ах, да! Бившата следователка Мария Павлова, чийто заместник е геният Валери Тарандов, който писа в Деня на жертвите на комунизма:

"В интерес на истината, т.н. Народен съд е задължение на България по силата на окупационния регламент на САЩ, Великобритания и СССР след края на Втората световна война. Нещо от типа на Нюрнбегския процес, само че на местна почва. Такива са били времената. Да се осъжда означава все едно да се осъжда историята, каквато е била, което е доста неразумно като идея."

Неразумно е най-вече да се говорят глупости. И да се слагат в управлението авторите им, които са автори и на едно безумно сайтче, апропо.

Вождът Георги Димитров, по онова време шеф на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), пише за Народния съд на помагачите си: "Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“

Пише го от Москва, не от Лондон или Вашингтон. „Съдиите” са посочени от Отечествения фронт, като не е имало изискване за юридически ценз, това е било последна грижа. Това ли искат другарите и сега?

"Народният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Над 200 от осъдените на смърт са убити още преди провеждането на съдебните процеси.

На Нюрнбергския процес са осъдени 19 души

Тези тревожни въпроси сигурно нямаше да съществуват, ако вчера нямаше венци на на Паметника на съветската армия в София - окупатора на България. Но венците бяха много, твърде много, а това значи, че комунизмът не си е отишъл.