"Булгаргаз" подписа днес допълнително споразумение с ГАЗТРЕЙД С.А. към сключеното на 14 март 2022 г. споразумение за използване на терминала за втечнен природен газ (LNG) Александруполис. Така дружеството увеличава размерът на резервирания капацитет на 10 600 000 MWh/година(1 млрд, куб. м. годишно - бел. р.) за период от 10 години, считано от годината на въвеждането в търговска експлоатация на терминала. Това съобщиха от "Булгаргаз".
Оттам уточняват, че това става в изпълнение на решение на Министерски Съвет 15 септември 2022 г. По този начин "Булгаргаз" удвоява резервираният капацитет, който до преди това беше 500 млн. куб. м. годишно.
Увеличаването на капацитета за съхранение и регазификация на терминала за втечнен природен газ до Александруполис от страна на "Булгаргаз" осигурява енергийната сигурност на страната, непрекъснатостта на доставките и диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на природен газ, изтъкват от дружеството.
Фактор
Оттам уточняват, че това става в изпълнение на решение на Министерски Съвет 15 септември 2022 г. По този начин "Булгаргаз" удвоява резервираният капацитет, който до преди това беше 500 млн. куб. м. годишно.
Увеличаването на капацитета за съхранение и регазификация на терминала за втечнен природен газ до Александруполис от страна на "Булгаргаз" осигурява енергийната сигурност на страната, непрекъснатостта на доставките и диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на природен газ, изтъкват от дружеството.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения