Европейският съюз и в частност еврозоната отбелязаха през третото тримесечие рекорден икономически ръст след историческия спад през пролетта, причинен от първоначалния шок от коронавирусната пандемия, тъй като потребителските разходи и износът нараснаха рязко през летните месеци, показват последни данни на Европейската статистическа служба, които претърпяха слаба низходяща ревизия спрямо предходните оценки.

Брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната е нараснал с 12,5% през третото тримесечие спрямо предходните три месеца. Това е рекорден икономически ръст откакто Евростат разполага с този тип данни от 1995 г. насам и следва безпрецедентния спад от 11,7 на сто през второто тримесечие, когато карантинните мерки при първата вълна на коронавирусната пандемия бяха в разгара си.

Спрямо година по-рано БВП на еврозоната се сви с 4,3% след срив с 14,7% през второто тримесечие.

В рамките на целия Европейския съюз БВП нарасна през третото тримесечие с 11,5% след спад с 11,3% през периода април - юни и се сви с 4,2% спрямо година по-рано след срив с 13,9% през второто тримесечие.

Летният икономически подем в ЕС беше движен основно от силното вътрешно потребление и експорта, тъй като магазините и предприятия отвориха наново след противоепидемичните локдауни през пролетта.

Потребителските разходи през третото тримесечие нараснаха в еврозоната с 14% и в целия ЕС с 13,2% след силен спад съответно с 12,4% и с 12% през предходното тримесечие. В същото време износът на еврозоната се увеличи със 17,1%, а в целия ЕС със 17,2%, следвайки спада с 18,9% през второто тримесечие.

Бруто образуването в основен капитал пък нарасна през третото тримесечие в еврозоната и в ЕС съответно с 13,4% и с 11,7% след спадове съответно с 16,0% и с 14,3% през предходните три месеца.

Сред страните членки на ЕС най-голям икономически отскок през третото тримесечие бележи Франция (повишение с 18,7% спрямо второто тримесечие), следвана от Испания (с 16,7%) и Италия (с 15,9%). БВП на Германия пък нарасна с 8,5% след спад с 9,8% през второто тримесечие.

В същото време БВП на България нарасна през третото тримесечие доста по-скромно с 4,3% след спад с 10,1% през предходното тримесечие, като спрямо аналогичното тримесечие на 2019г. българската икономика се сви с 5,2% след спад с 8,6% на годишна база през периода април - юни.

По-слаб растеж на тримесечна база от нашата страна отбелязаха само Гърция (с 2,3%), Естония (с 3,3%), Финландия (с 3,3%) и Литва (с 3,8%).

Шест от останалите страни членки на ЕС регистрират по-голям спад на БВП на годишна база спрямо понижението с 5,2% в България, докато 17 от останалите членове на съюза са отбелязали по-сдържан спад, а две (Ирландия и Швеция) дори отчетоха икономическа растеж спрямо третото тримесечие на 2019 г.

В същото време трудовата заетост в еврозоната се повиши през третото тримесечие с 1,0% спрямо предходните три месеца, а в ЕС с 0,9%, като това са най-солидните повишения от 1995 г. насам, от когато Евростат разполага с тази статистика. През второто тримесечие броят на заетите в еврозоната се понижи с 3,0%, а в целия Европейския съюз с 2,8 на сто.

Спрямо третото тримесечие на 2019 г. трудовата заетост в еврозоната се сви през периода юли - септември с 2,3% и с 2,0% в рамките на ЕС след спадове съответно с 3,1% и с 2,9% през второто тримесечие на 2020 г.

Най-силен ръст на заетостта през третото тримесечие спрямо периода април - юни беше отчетен в Ирландия (повишение с 3,3%), Испания (с 3,1%) и Австрия (с 3,0%). Най-голямо понижение пък беше отчетно в Литва (с 1,9%), Румъния (с 1,0%) и България (с 0,5%).

Заетостта в нашата страна се понижи за трето поредно тримесечие след спад с 0,9% през първото тримесечие и с 1,0% през второто.

Спрямо година по-рано трудовата заетост в България пък се сви през третото тримесечие с 2,6% след спад с 3,3% през второто и с 1,3% през първото тримесечие на 2020 г.