Този древен човекоподобен вид е наречен Homo luzonensis - по името на остров Лусон
При разкопки във Филипините бяха открити 13 кости и зъби, принадлежали на непознат далечен прароднина на човека от времето, когато Хомо сапиенс е живял в Африка, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.
Този древен човекоподобен вид е наречен Homo luzonensis - по името на остров Лусон, където се намира пещерата Каяо. Тук, в планината Сиера Мадре в северната част на острова, бяха правени разкопките през 2007, 2011 и 2015 година. Тези древни хора вероятно са били дребни на ръст, но тъй като не са открити черепни кости, а само зъби, е трудно да се определи с точност техния ръст.
На мястото има и животински кости, затова се предполага, че са били месоядни и са си служели с каменни оръдия. Откритите фосилизирани кости са на три различни индивида - двама възрастни и един млад. Единият е живял преди около 67 000 години, а другите двама преди около 50 000 години. Досега не е извлечено ДНК. Някои от чертите им наподобяват тези на австралопитека - живял преди два милиона години. Това е втората находка през XXI век на човешки прароднина на южноазиатските острови. През 2003 година на индонезийския остров Флорес (на 3000 км от о. Лусон) бе открит Homofloresiensis - наречен Хобит, заради дребния си ръст - около метър припомня Darik. На остров Лусон има следи от човешка дейност отпреди 700 000 години, което личи по пробити зъби на носорог. Години наред се считаше, че еволюцията на човека в Азия е много проста - че Хомо еректус произлиза от Африка и се заселва по източните и югоизточни брегове на Азия и че не се случва нищо до идването на Хомо сапиенс - преди 40 000 - 50 000 години - и завладяването от него на цялата Земя," отбелязва палеонтологът Флоран Детроа от Националния музей за естествена история в Париж.
"С находката на фосилите и с лабораторните изследвания узнаваме, че еволюционната история е много по-сложна - много различни видове са били съвременници на Хомо сапиенс, имало е смесване и изчезване на видове и т.н. Хомо сапиенс не е живял сам на Земята," добави Детроа.
Фактор
Този древен човекоподобен вид е наречен Homo luzonensis - по името на остров Лусон, където се намира пещерата Каяо. Тук, в планината Сиера Мадре в северната част на острова, бяха правени разкопките през 2007, 2011 и 2015 година. Тези древни хора вероятно са били дребни на ръст, но тъй като не са открити черепни кости, а само зъби, е трудно да се определи с точност техния ръст.
На мястото има и животински кости, затова се предполага, че са били месоядни и са си служели с каменни оръдия. Откритите фосилизирани кости са на три различни индивида - двама възрастни и един млад. Единият е живял преди около 67 000 години, а другите двама преди около 50 000 години. Досега не е извлечено ДНК. Някои от чертите им наподобяват тези на австралопитека - живял преди два милиона години. Това е втората находка през XXI век на човешки прароднина на южноазиатските острови. През 2003 година на индонезийския остров Флорес (на 3000 км от о. Лусон) бе открит Homofloresiensis - наречен Хобит, заради дребния си ръст - около метър припомня Darik. На остров Лусон има следи от човешка дейност отпреди 700 000 години, което личи по пробити зъби на носорог. Години наред се считаше, че еволюцията на човека в Азия е много проста - че Хомо еректус произлиза от Африка и се заселва по източните и югоизточни брегове на Азия и че не се случва нищо до идването на Хомо сапиенс - преди 40 000 - 50 000 години - и завладяването от него на цялата Земя," отбелязва палеонтологът Флоран Детроа от Националния музей за естествена история в Париж.
"С находката на фосилите и с лабораторните изследвания узнаваме, че еволюционната история е много по-сложна - много различни видове са били съвременници на Хомо сапиенс, имало е смесване и изчезване на видове и т.н. Хомо сапиенс не е живял сам на Земята," добави Детроа.
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.