Стоки и услуги за рекордните 126,7 млрд. лв. ще произведе икономиката ни догодина. Две години по-късно - през 2022-а, брутният вътрешен продукт ще достигне 143,3 млрд. лв. Това предвижда актуализираната бюджетна прогноза на финансовото министерство, по която е направен новият бюджет. Министър Владислав Горанов обяви двата документа за обществено обсъждане в петък.

Ръстът на българската икономика ще се запази по-висок от този в еврозоната и ще се движи около 3,3%, е записано в тях. Потреблението ще расте най-бързо догодина - с 5,2%, а през следващите две години ще се забави - до 4,5% през 2021 и 3,7% през 2022 г.

Средногодишната инфлация ще е по-ниска от отчетената през тази година, 2,1% догодина, съответно 2,2% и 2,1% през 2021 и 2022 г. Показателят е важен, тъй като ЕЦБ е заложила като таван на инфлацията - под 2%, а ние сме под наблюдение по този критерий заради искането ни за членство в еврозоната.

Бюджетните заплати ще се увеличат с 10%, а учителските - със 17%. Минималната заплата ще бъде 610 лева, през 2021 г. ще достигне 650 лв. и ще остане толкова и през 2022 г. Заложен е ръст и на средната заплата, като в края на тригодишния перод тя трябва да стигне 1600 лева. В момента тя е под 1300 лева. Всички пенсии, отпуснати до края на тази година, ще се индексират през 2020 г. с 6,7%. От 1 юли 2021 г. и 2022 г. също ще се осъвременяват по т.нар. швейцарското правило. До 2022 г. тежестта на всяка година осигурителен стаж се запазва в размер на 1,2.

За следващата година финансовото министерство за първи път залага нулев бюджетен дефицит от 11 години насам. На практика от три години бюджетът завършва с излишък, но за догодина държавата сама се задължава да похарчи толкова, колкото събере. Планът е да бъдат събрани и преразпределени през бюджета 46,8 млрд. лв.

Приходите ще са с 3,3 млрд. лв. повече в сравнение с тази година. Част от тях ще бъде покрита от увеличението на доходите, което ще повиши прихода от осигуровки и данък върху доходите. Извън данъчните приходи се очаква значителен ръст на постъпленията от толтакси - с 450 млн. лв. през 2020 г. и с нови 150 млн. лв. отгоре през 2021 г. Концесията на летище София ще донесе догодина 660 млн. лв. от първоначалното концесионно възнаграждение, а през следващите две години по 200 млн. лв. от такси.

Повече пари са предвидени и за общините - 450 млн. лв. повече, като общата сума на държавните плащания към кметствата ще достигне 4,2 млрд. лв. С 5 млн. лв. е увеличен бюджетът за зимното почистване, а с 20 млн. лв. - парите за капиталови разходи на общините.

При разпределението на събраните приходи в съответствие с приоритетите на бюджета най-много пари са заложени за социално осигуряване, подпомагане и грижи - 14,8 млрд. лв., за икономическите дейности - 7,8 млрд., за здравеопазване - 5,7 млрд., отбрана и сигурност - 5,3 млрд. лв., което е с 500 млн. лв. повече от тази година, за образование - 4,8 млрд. лв., което е увеличение от 360 млн. лв.

В бюджетите на министерствата и агенциите няма съществени размествания - те са индексирани с 10%, за да се покрие увеличението на заплатите и осигуровките на служителите.

Нетно разходите на държавата ще се увеличат с 1,2 млрд. лв. От тях 360 млн. са допълнителните плащания за учителските заплати, 625 млн. общо за увеличените чиновнически заплати. Здравеопазването получава 500 млн. лв. повече, само отбраната - 334 млн. лв., като 240 млн. лв. са предвидени за покупката на нов боен самолет през 2022 г. и 100 млн. лв. за система за управлението му.

Лимитът на нов държавен дълг е вдигнат от 1,1 на 2,2 млрд. лв. За разлика от тази година догодина финансовото министерство отново планира България да набира свеж финансов ресурс и на вътрешния, и на международния капиталов пазар. Размерът на целия държавен дълг не може да превишава 23,1 млрд. лв., а фискалния резерв трябва да не пада под 4,5 млрд. лв.

Източник: "24 часа"