В деня на памет и отговорност - 1 февруари, БЗНС публикува призив на наследниците на жертвите на комунистическия режим. Това е апел към демократичната общност за обединение, в защита на свободата и бъдещето на България.

БЗНС вярва, че този глас на паметта не бива да остане нечут. 

Ето пълния текст на призива, който е качен и на специализираната платформа за петиици. Той остава отворен за всички, желаещи да се присъединят и да го подкрепят с подписа си – в името на паметта, свободата и демократичното бъдеще на България. 

„Наследниците на жертвите призовават: време е за обединение на демократите!

Днес ние – наследниците и децата на убитите, на жестоко репресираните, на онези, които прекараха десетилетия в комунистическите концлагери и затвори – изразяваме дълбоката си благодарност към всички, които почетоха паметта и жертвата на нашите близки и родители. Те бяха неоспорими родолюбци и убедени демократи. Не искаха нищо за себе си. Искаха само едно – България да бъде независима, правова и демократична държава, част от свободния и демократичния свят. За тези свои убеждения платиха с години страдание в комунистическите концлагери и затвори, но не се пречупиха. Вярваха, че истината и справедливостта са на тяхна страна. Вярваха дори в най-мракобесния период на тоталитаризма, че комунистическият режим ще бъде победен. И се оказаха прави. Тази дълбока и непоколебима убеденост им даваше сили да издържат на натиска и дори да приемат смъртта като цена, която са готови да платят. След 1989 г. с горчивина споделяха, че след падането на режима са страдали още повече. В първите години на демократизацията надеждите им за свободна и правова България възкръснаха, само за да катастрофират в сблъсъка с бившата червена олигархия от БКП и ДС, която се опита да превземе държавата по нов начин, със старите си ресурси. Страдаха, защото в ключови периоди на прехода демократичните политически сили останаха разединени, слаби и безпомощни, допускайки властта отново да премине в ръцете на хората от бившия режим – възкръснали като нови популисти и антидемократи. Страдаха, защото ние допуснахме наследниците на техните мъчители отново да овладеят държавата и да обезсмислят тяхната саможертва. Онези от тях, които останаха живи в първите години на демократизацията, и ние - техните наследници, се борихме и в голяма степен успяхме да изградим институции и механизми на демокрацията. Успяхме, като изстрадахме рисковете на прехода и поехме икономическата цена на реформите. Но винаги, било на площада, било на избори, знаехме кой е верният път за България. Днес се прави опит този път да бъде загърбен. Демократичният ни избор и принадлежността ни към Европа са поставени под риск от похода към властта на един автократ, обграден от силата на червената олигархия и подплатен с кремълска стратегия. Днес, в името на антитоталитарната саможертва и на преживяното страдание, се обръщаме към всички, които се наричат демократи: изпълнете завета им! Обединете се в името на България. Създайте силен, почтен и истински демократичен съюз, който да оправдае страданията им, да защити паметта им и да придаде смисъл на тяхната жертва. Защото свободата не е подарък – тя е изстрадана от поколения български патриоти, възрожденци и демократи. Наш дълг е да я съхраним и да я пренесем през нашето поколение и занапред. Политическата почтеност и заплахата от заявяващата се автокрация изискват демократите да обединят силата си, а не да разпиляват обществения ресурс. Убедени сме, че българското общество има демократични нагласи и не бива да бъде похитено от нов антидемократичен режим.

Наследниците на:

Тодор Кавалджиев – дългогодишен политически затворник, репресиран от комунистическия режим, и вицепрезидент на Република България (2002–2007) - Нора Кавалджиева - дъщеря;

Ненчо Колев Стайков – политически затворник и неговият син Николай Ненчев Колев – политически емигрант участник в първата българска рота в НАТО – Николай Ненчев - внук и родственик;

Йордан Байчев, горянин от Сливенската чета осъден на петнадесет години затвор - Величка Симеонова - съпруга, Бойко Стойчев - син, Анка Стойчева - снаха, Йордан Стойчев – внук;

Петко Атанасов Толев – два пъти осъждан, вторият път съпроцесник с Милан Дренчев, излежал и двете присъди в комунистическите затвори – Виктория Толева – дъщеря;

Полк. Спас Жостов, брат на ген Константин Жостов – убит в атентата в сърквата Св. Крал - Катерина Влахова – пра-правнучка;

Иван Тарински, убит в атентата на църквата Св. Крал - Даниела Таринска, правнучка;

Васил Начев Василев – осъден и лежал 10 години в комунистическите затвори – Николай Василев - бивш политически емигрант и негов родственик;

Георги Гълъбов – изтезаван за вражеска дейност и пребит до смърт, неговият син Гълъб Георгиев Гълъбов – изключен за вражеска дейност от всички училища в България – Теофанка Гълъбова – внучка;

Стоян Иванов Матев – осъден от комунистическия режим и неговият син Жеко Стоянов Матев – със смъртна присъда – Ваня Жекова – внучка и дъщеря.