Църквата почита двама светци безсребреници - братята лечители Козма и Дамян

1 юли

Братята били родени в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. В житието им са описани способностите им да лекуват слепота, куцота, рани по тялото. Затова българите ги наричат “светите врачове” или “врачи” (наименование за гадатели и лечители).

Братята Козма и Дамян помагали и не взимали от никого нищо, затова хората ги нарекли безсребреници - безвъзмездни лекари. След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Най-ранните техни икони у нас са от 12 век. Култът към лечителите е бил силно развит в земите на Източната Римска империя.

В традициите на българите на този ден се отбелязва празника

СВЕТИ ВРАЧ

В народната памет светецът се споменава като покровители на народните лечители. Неговата история е свързана с братята чудотворци Козма и Дамян, прочули се като безсребреници. 

В този ден се спазват някои забрани - жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни и хроми хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор - аязмо.

В почитането св. Врач българинът е изразил разбирането, че може да бъде постигнато физическо здраве, когато излекуваме душите си.

На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски е погребан в Рилската обител, но скоро след това цар Петър (927-969) нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.