Църквата почита мъчениците Кирик и Юлита, предците ни са отбелязвали първия ден от Горещниците

Св. Юлита произлизала от високопоставен род, живеела в град Икòния в областта Ликаония в Мала Азия и била отдадена на Христовата вяра. Овдовяла твърде млада като останала само с тригодишния си син Кирик, когото кръстила скоро след рождението му, а когато той станал на три години, го научила на вяра и молитва. 

При управлението на император Диоклетиан (284-305) в началото на IV век настанало повсеместно гонение срещу християните.

Юлита взела тригодишния си син и се опитала да се спаси от гоненията – първо в град Селевкия, а после в Тарс, но там била заловена и изправена на съд. Подложили я на жестоки мъчения, но тя смело изповядвала Христа. Малолетният Кирик се разплакал като виждал страданията на майка си. Тогава управителят се опитал да приласкае детето и го взел в скута си. Ала Кирик извикал, че също е християнин, поискал да го пуснат при майка му и издрал лицето на управителя, който в гнева си го хвърлил на каменния под. Кирил ударил главичката си в камъка и умрял на място. 

Виждайки как невръстният ѝ син пострадал за Христа, св. Юлита благодарила на Бога, задето Кирик се удостоил с мъченически венец. След това тя била подложена на нови изтезания и накрая била посечена с меч, това станало около 304 г.

Телата на пострадалите за Христа майка и син били хвърлени без погребение, за да бъдат изядени от зверове. Но две слугини ги взели през нощта и ги погребали. Едната от тях доживяла до възцаряването на св. Константин Велики. Тя показала на вярващи мястото, където били погребани мъчениците, като разказала и за мъченичеството им. Мощите на светците били намерени нетленни. 

Светите Кирик и Юлита се почитат в България още от древни времена, а тяхното име носят много храмове и манастири у нас.

В българската народна традиция определени дни вещаят каква ще бъде годината. А за това каква ще е  зимата - се гадае според

Горещниците (най-топлите дни през годината)

В народните представи те са свързани с три поредни празника - в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, на св. мъченица Юлия – 16 юли и на св. великомъченица Марина – 17 юли.

Разминаването с астрономическите горещници, които са на 28, 29 и 30 юли, идва заради преминаването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него.

През 2025-а наистина се очертава това да бъдат дните с най-високи температури. На места в страната термометрите ще достигнат до и над 40 градуса на сянка.

Какви са традициите и вярванията за тези най-горещи дни през годината.

Горещниците, които се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, съвпадат с три църковни празника, но имат свои собствени имена. В Северна България те са наречени

Чурлига, Пърлога и Марина Огнена,

а в Южна - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария.

В миналото предците ни били силно зависими от природата и нейните капризи. Те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазват забраните през  първия и третия ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб - за да се опазят хората, добитъка, нивите и градините от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.

На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. 

По тези три дни се гадае и какво ще бъде времето съответно през месеците януари, февруари и март следващата година. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен - предвещава студ и виелици.

През тези 3 дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.

Горещниците са свързани и с някои момински обичаи, поверия и наричания.

В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия.

През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”.

От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато запридат хурките си изричат магически заклинания. Една мома пита: „Какво предеш?” Отговорът е: „Запридам ергените от горната махала до долната”. Вечерта девойките слагат мокър конец в комина, „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът“.

Друг път забождат хурките си в мравуняк „за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките.

Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии - занаяти, свързан с огън.