Църквата възпоменава паметта на светите 26 зографски преподобномъченици

След като сключил позорната Уния с Римокатолическата църква на събора в гр. Лион през 1274 г., византийският император Михаил VIII Палеолог подложил на наказания и дори смърт всички свои противници, които осъждали неговата политика.

В 1278 г. издал указ да се въвежда унията във всички църкви на империята чрез всевъзможни насилствени мерки.

Светогорските монаси отказали да приемат отклоненията от Православната вяра и приканвали императора да пребъдва в учението, което Църквата е приела от великите свети отци.

Във Византия пристигнали папски пратеници, които имали задачата да проверят дали унията се прилага. Дошли и в Света Гора Атонска. Някои манастири поради страх ги приели с почести и влезли с тях в евхаристийно общение, но други останали твърди в своето Православие. Затова и жестоко пострадали.

В числото на пострадалите бил и българският Зографски манастир. По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наети като войници на византийския двор, се нахвърлили със зверска злоба срещу Зографските монаси.

Игуменът Тома заедно с 21 монаси и 4 миряни се заключил в манастирската кула, откъдето смело изобличавал отклоненията на римокатолиците от правилното християнство.

Разярени, латинците подпалили кулата от всички страни. Затворените в нея преподобномъченици сред пламъците предали душите си в Божии ръце на 10 октомври 1284 г.

Известни са само имената на монасите: Тома, Варсонофий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприян, Сава, Иаков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений.

От всички само еклесиархът Партений паднал от кулата на земята и преживял още 30 дни, като разказал всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. Не е известно кога са канонизирани светите 26-те преподобномъченици. Но има служба за тях и паметта им се е отбелязвала в Зографския манастир от най-древно време.